Генералът без пагони командваше ВМЗ по времето на соца (СНИМКИ)

Как работеше ВМЗ в Сопот през времето на социализма? Местните и до днес свързват този период с едно име  - Илия Гунчев. Наричали го Главнокомандващият отбранителната промишленост на Народна република България. А някои си мислели, че е генерал, защото над 20 години е генерален директор на Държавно стопанско обединение "Металхим".  Част от хората, с които работел, почтително му викали бай Илия. Говорело се, че кабинетът на Тодор Живков бил винаги отворен за него. Стопанските ръководители и кметовете от 70-те и 80-те години на миналия век от Карловския, Панагюрския, Пловдивския край, а и от други райони на страната, където има заводи за военна продукция, знаели, че за всеки нерешим проблем може да разчитат на Илия Гунчев. Малцина са наясно, че като генерален директор на ДСО "Металхим" успял да уреди лечението на нуждаещи се работници и служители от военните заводи в чужбина, пише "Марица".

Инженер Илия Гунчев е човекът с най-голям принос за развитието на българската отбранителна промишленост. В продължение на 22 години - от 1975-а до 1997-а, той бе несменяемият генерален директор на Държавно стопанско обединение „Металхим холдинг“-Сопот. По това време обединението включва над 20 военни предприятия у нас, сред тях най-големите са ВМЗ в Сопот и „Фридрих Енгелс“ - днешният „Арсенал“ в Казанлък. През 80-те години "Металхим" внася в държавния бюджет по около 900 милиона долара и по 2.5 милиарда преводни рубли всяка година.  

ДСО "Металхим" не само има огромен принос към бюджета на държавата, но и е двигателят за бързото технологично обновление на заводите.  

Като ръководител на стопанско обединение с огромен ресурс инж. Илия Гунчев бе инициатор за подпомагане със средства, апаратура и техника на редица болници в София, Пловдив, Карлово и други градове в страната. Той съдейства и осигури финансиране от ДСО "Металхим холдинг" за благоустрояване и изграждане на почивни бази, младежки и културни домове в страната, за подпомагане на училища, културни институции в Карловския край и в страната.  

Илия Гунчев е роден през 1936 година в Панагюрище. Завършил е инженерство в София, специалност авиационна и ракетна техника. Стажът му във военнопромишления комплекс е 40 години. Започнал е работа през 1959-а във ВМЗ и израства до главен технолог и ОТК на предприятието. По това време преместват в Сопот централата на ДСО „Металхим“ и Гунчев става заместник на генералния директор. Оглавява „Металхим холдинг “ през 1975 г. и е несменяем генерален директор до 1997 г. Последните две години по съвместителство управлява и ВМЗ. 

Преди година, месец след като Илия Гунчев си отиде от този свят, близките му поверяват на неговия по-малък брат Михаил да събере и издаде книга като спомен за него. Гунчев, който също е инженер и дългогодишен специалист във военнопромишления комплекс, е писател и поет. Той събра спомени за Илия Гунчев, статии от печата, интервюта, много снимки. Томът е озаглавен "Записки по Илия Гунчев" и е почти 700 страници.  

Макар книгата да се състои от спомените на отделни хора - най-близките от семейство, колеги, приятели, общественици, тя прилича на роман, който се чете на един дъх. Михаил Гунчев  разказва детски спомен, когато върху остриганата глава на брат му забелязали светла диря, оформяща буквата „К”. 

"Като как да дешифрираме тази загадъчна буква „К”, размишлява Михаил Гунчев. Мама ще да е била права: „К” - корава глава! Може и „катастрофирал”, щото той имаше адет и да катастрофира по различни причини и го изкарват такъв някои сетне. Може да е „камък”, „кремък”, „командир”, „категоричен”, „крепък” или други - „красив” например, защото той си е  красив. Това, че е красив, го шушнеха много видни същества от нежната половинка на шарения ни свят. Но може да се тълкува и като „качествен”,  размишлява по-малкият му брат. Тези спомени, писма и снимки разкриват и личния свят на директора, ръководил близо 20 огромни предприятия - отношенията в семейство, връзката със съпругата му Виолета и сина им Атанас. 

Още първият ми "сблъсък" с Генералния показа, че той не разделя хората по социални, етнически или други признаци, разказва Васко Попов от Сопот, тогава ръководил-сектор "Почивно дело" във ВМЗ. Кунчев винаги се стремеше да помогне, често го занимавах с проблемите на базата на "Металхим" в Павел баня, където се лекуваха работници и служители от всички поделения на обединението - над 20 големи завода в страната. Пететажната сграда със 112 легла все не достигаше, но по-тревожно беше положението със стария хранителен блок. Главният лекар на санаториума поиска среща с инж. Гунчев и аз я уредих. Бай Илия, както почтително го наричаха всички, които работеха с него, уреди материалите не само за хранителния блок, ала и за малък басейн в двора на комплекса. Пари не разрешаваше - само материали, отпуснати от съставните поделения, които ползваха лечебното заведение, разказва Васко Попов.  

Чувал съм, че му викат Генерал. Спомням си един такъв случай, продължава той. Кметът на Сърница, където ДСО "Металхим" построи почивна база за завода "Оптикоелектрон" - Панагюрище, помоли за апаратура на младежкия дом в селото. Позвъни ми комсомолският секретар на Сърница и поиска среща с "генерал" Гунчев. Уредих срещата на комсомолеца с генералния директор. Силно притеснен, младежът каза, че иска за младежкия дом в Сърница екран като този в младежкия дом в Сопот. "Само че по-малък", добавих аз. "Защо по-малък?!", сряза ме Гунчев. "Това да не са хора втора ръка!" И нареди веднага да се достави същият комплект за Сърница. По това време много окръжни градове можеха само да мечтаят за такава придобивка, обобщава Васко Попов.  

Във всичко, което вършеше, оставяше своя следа, разказва за него Гина Михайлова, първият директор на 28-класното Средно училище "Христо Проданов", построено и оборудвано с помощта на ДСО "Металхим".  Обичаше хората и те го уважаваха. Някои от тях прекалено много. Те първи се отрекоха от него, когато дойде новото време на демокрацията. Навярно някои ще кажат, че парите и средства, с които е помагал, не са били негови. Да, ала той стоеше зад тях с целия си авторитет, далновидност и готовност да носи пълна отговорност,  категорична е Гина Михайлова.