Ваучерите за храна на работниците през 2023 г. може да бъдат само до 80 лв. на месец. От Министерството на финансите в подготвения проект на бюджет не предлагат сегашният по-висок лимит на ваучерите от 200 лв. да важи и през 2023 г. Но крайното решение какви суми ще може да получават работниците във вид на ваучери е на парламента, пише "Труд".

В началото на 2022 г. необлагаемата сума за ваучери за храна на работниците беше увеличена от 80 лв. до 200 лв. на месец като антикризисна мярка чрез Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. За да продължи да действа този по-висок лимит и през 2023 г., трябва да бъде записан в закона за бюджета за следващата година, а за да остане постоянно действаща мярка, трябва да бъде записан в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Ако няма решение на парламента за ваучерите, през 2023 г. лимитът ще се върне на старото ниво от 80 лв. на месец.

Вдигането на лимита на 200 лв. на месец беше възприето изключително добре от хиляди работодатели, които увеличиха месечната сума за ваучери, която дават на своите служители. По данни на Асоциацията на операторите на ваучери за храна, над 50% от работодателите са увеличили месечната сума за ваучери за храна на своите работници и в момента средната сума, която получават хората, е около 150 лв. на месец. Над 80% от работодателите възнамеряват да я увеличат до края на годината, като над половината от тях заявяват намерението си да увеличат сумата до настоящия максимум от 200 лв.

Много работодатели използват ваучерите за храна, за да отговорят на исканията на работниците за вдигане на заплатите. Ваучерите за храна са по-изгодни за бизнеса, защото за тях не плащат данъци. Но работниците са ограничени за какво може да използват ваучерите, защото те не се приемат във всички магазини.

От Асоциацията на операторите на ваучери за храна настояват по-високият лимит от 200 лв. да бъде записан в ЗКПО. Това ще предотврати социалното недоволство, което би донесло връщането на лимита на 80 лв., посочва от Асоциацията.

Растящата инфлация при храните през 2022 г. намалява покупателната способност на домакинствата, като през август беше измерено рекордно за последните години ниво на инфлация от 18,7% спрямо година по-рано. Ваучерите за храна са един от инструментите за повишаване на покупателната способност на работещите, като същевременно води до изсветляване на трудовите възнаграждения, посочват от Асоциацията. През 2022 г. много нови работодатели са започнали да дават ваучери на своите служители. По оценки на Асоциацията, с над 150 хиляди са се увеличили хората, които получават ваучери за храна от началото на годината досега, до приблизително 650 хил. души месечно.

Бизнесът настоява за предвидимост при промяна на налозите

Отлагат вдигането на акциза за цигарите

Ще решава редовен кабинет

Служебното правителство няма да предлага увеличаване на акциза за цигарите.

Вдигането на акциза за цигарите се отлага. Увеличаване на акциза за тютюневите изделия през 2023 г. не е предложено от Министерство на финансите (МФ) в проектобюджета, който тази седмица ще бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Бизнесът обаче иска предвидимост как акцизите ще нарастват през годините.

Предстои увеличаване на минималните акцизи за цигарите в ЕС, което ще наложи вдигането им и у нас, гласи становище на “Джапан Табако Интернешънъл България” по подготвените промени в данъчните закони. От компанията предлагат акцизите плавно да бъдат повишавани през годините, което би довело до ръст на приходите в хазната с 80-100 млн. лв. годишно. Компанията иска увеличението на ставките да влиза в сила от 1 юли и да започне от 2023 г.

От Министерството на финансите отговарят, че още с актуализацията на бюджета за 2022 г. е предложен график за увеличаване на акцизите за цигарите, тютюна за пушене, пурите, нагреваемите тютюневи изделия и наргилетата. България е с минималните за ЕС акцизи за цигарите, а очакваните по-високи минималните нива на облагане ще бъдат значителни, посочват от МФ. Предишният парламент обаче отхвърли предложените промени. Предвид ограничените функции на служебното правителство, промени в акцизите трябва да бъдат обсъдени от редовно правителство, заявяват от МФ.

По-ниската ставка важи до края на декември

Искат 9% ДДС за книгите и през 2023 г.

В почти всички страни от Европа данъкът е по-малък, отколкото у нас

В 5 държави е 0%, в Швейцария е 2,5%

ДДС за книгите да остане 9% и през 2023 г. искат от Асоциация “Българска книга” (АБК).

По-ниската ставка на ДДС върху книгите да важи и през 2023 г., предлагат от Асоциация “Българска книга” (АБК). Това е единствената у нас организация на книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти. Тя обединява повече от 130 фирми, които на практика извършват над 90% от книгоиздаването и книготърговията у нас.

Според действащите текстове в Закона за ДДС намалената ставка на ДДС от 9% за книгите важи до края на 2022 г.

Намалената от 20% на 9% ставка за ДДС за книги, учебници и книжки за рисуване би било несправедливо да е валидна само за противоепидемичната и пост-противоепидемичната обстановка, посочват от Асоциация “Българска книга”. С 20% ДДС върху книгите България има втората най-висока ставка за ДДС не само в ЕС, но и в цяла Европа (по-висока ставка от 24% има само в Дания). Предложението за намалена ставка на ДДС за книгите е подкрепено и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Дори с намалението на ставката от 20% на 9% България се придвижва от 26-о на 20-2З-о място сред страните от Европейския съюз.

Според Министерство на финансите обаче въвеждането на намалени ставки не води автоматично до по-ниски цени на продаваните стоки и услуги, тъй като не са налице фиксирани цени, а водещ е либерализма при пазарното определяне цената на предлаганите стоки или услуги. Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България е за ниски ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица) и за прилагане принципа на неутралност, на ставките за косвените данъци, в т. ч. единна ставка на ДДС. Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България през 1994 г. винаги е била за една единствена стандартна ставка, тъй като ДДС не може да се счита за разходно-ефективен и целенасочен инструмент за провеждане на икономическа политика, гласят мотивите на министерството да не предлага удължаване на намалената ставка.

Единната ставка за ДДС кореспондира с важни принципи на данъчната политика - отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчно задължените лица. Въвеждането на намалена ставка на ДДС не може да се разглежда изолирано и е необходимо това да се преценява, както в контекста на данъчната политика, така и на другите политики на страната, посочват от министерството.

Искат опростени правила за малки суми

Няма да дължат ДДС, ако клиентът не плати

В редица държави чакат само няколко месеца или една година

Уреждат правила при несъстоятелност

Фирмите няма да дължат ДДС, ако клиент въобще не плати или плати само част от цената.

Фирмите няма да дължат ДДС за продажбата на стока или услуга, ако клиентът не плати. Това предвиждат промени в Закона за ДДС, които бяха пуснати за обществено обсъждане от Министерство на финансите (МФ). В момента законът дава възможност дължимият ДДС да бъде коригиран, ако се промени стойността на сделката, но често в практиката клиентът не плаща, а продавачът трябва да внесе данък, защото е доставил стока или услуга.

От Съюза за стопанска инициатива, БТПП, БСК и КРИБ, както и от отделни компании са дали предложение как новите тестове да бъдат подобрени, така че бизнесът реално да се възползва от промяната. От МФ са приели повечето предложения на бизнеса.

Първоначалният проект на МФ предвижда, че “доставчикът може да коригира данъчната основа и начисления данък по извършена доставка на стоки или услуги на територията на страната в случай на пълно или частично неплащане, ако вземането му е окончателно несъбираемо или са налице доказателства за вероятната му несъбираемост”. “Вземането се счита за окончателно несъбираемо в случаите, когато: 1. е погасено по давност и са налице доказателства за неуспешно проведено изпълнително производство; 2. длъжникът е обявен в несъстоятелност; 3. длъжникът е заличен след приключило производство по ликвидация”.

Същевременно е посочено, че “несъбираемостта на вземането се счита за вероятна, когато вземането не е било изпълнено или погасено по друг начин в продължение на 730 дни и са налице доказателства, че длъжникът не разполага с активи, срещу които да бъде насочено принудителното изпълнение”.

Представителите на бизнеса възразяват срещу изискването едно вземане да се счита за несъбираемо, ако е погасено по давност и има доказателства за неуспешно проведено изпълнително производство. Давностният срок е много дълъг - 10 години. А за малки суми предприемането на действия за принудителното събиране може да е икономически неоправдано. Затова от БТПП предлагат изразът “доказателства за неуспешно проведено изпълнително производство” да отпадне или да се прилага само за суми в голям размер, например за вземания над 100 хил. лв. или над 200 хил. лв.

От телекомуникацонната компания Йеттел пък посочват, че клиентите най-често не плащат малки суми в размер до 300 лв., но поради големия брой длъжници общият размер на несъбираемите вземания за година обикновено надминава 6 млн. лв. От компанията посочват, че средният размер на ДДС за възстановяване по несъбрано вземане от клиент е под 50 лв., а разходът само за държавни такси за издаване на заповед за изпълнение е над 100 лв. Заедно с адвокатските хонорари разноските за завеждане на изпълнително дело ще надхвърля близо 10 пъти евентуалния ДДС за възстановяване за клиент. За подобни вземания не е финансово оправдано да се образува съдебно дело и да се предприемат действия за принудително изпълнение.

По отношение на срока от 730 дни, след който да се приема, че клиентът вероятно няма да плати, от компанията посочват, че е твърде дълъг. В други страни от ЕС сроковете са от порядъка на 1 година (Нидерландия, Португалия, Испания, Унгария, Кипър, Естония, Литва), при някои дори по-малко (за малки суми - 6 месеца в Португалия и 8 месеца в Швеция). В Португалия ДДС подлежи на възстановяване за вземания до 750 евро, които не са платени в срок от 6 месеца. В Словакия срокът за вземания до 300 евро е 12 месеца. В Швеция за суми до 1000 шведски крони (еквивалент на около 92 евро) се изисква срок от 8 месеца при облекчени условия на доказване на несъбираемостта. От телекома считат, че подходящ срок за малки вземания (например до 800 лв.) би бил 12 месеца или 365 календарни дни от датата, на която клиентът е трябвало да плати. Подобни искания има и от “Топлофикация София”.

Бизнесът иска да отпадне и изискването клиентът да няма активи, защото това няма как да бъде проверено, а освен това клиентът понякога не плаща нарочно. Бизнесът иска да бъдат уредени и правилата за неплащане на ДДС, ако клиентът е обявен в несъстоятелност. Всички тези предложения на бизнеса ще бъдат взети предвид от МФ при окончателното оформяне на предложенията за промени в Закона за ДДС.