До началото на 2026 година се предвижда либерализация на пазара на електроенергия в България. Няма яснота какво се случва с признатата от Народното събрание либерализация на пазара на електрическа сила за битовите консуматори до 2026 година - каква е времевата рамка и какви стъпки ще се подхващат. 

Това заяви пред БГНЕС Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
 
Народното събрание одобри закон, който предвижда пълна либерализация на пазара на електроенергия за бита до 2026 година.

„Като приказваме за енергетика обичайно се фокусираме върху огромни проблеми в бизнеса, цените на борсата, миньорите и въглищните централи, само че една от в действителност огромните тематики, която визира повече от 40% от потреблението, е либерализирането на пазара за семейства.

Там бяха признати промени в края на 2023 година, които плануват това да се случи най-късно от началото на 2026 година, само че в действителност още с приемането на тези ремонти Народното събрание даде поръчка, че това не са последните ремонти, тази година ще има още и в действителност другата стъпка в тази посока стартира още от лятото на 2024 година

Там продължаваме по същия метод както с териториалните проекти, с въглищната енергетика, да нямаме изясненост какво тъкмо се случва, каква е времевата рамка, какви стъпки ще се подхващат и остават доста висящи въпроси “, съобщи още Калоян Стайков.

„Това е по този начин, тъй като до момента крайните доставчици купуваха електрическата енергия за семействата по контролирани цени и я продаваха по контролирани цени. 

Сега обаче от лятото на 2024 година те би трябвало да я купуват по свободно контрактувани цени и да я продават още веднъж по контролирани цени. Разликата сред тези две величини може да бъде позитивна, може да бъде негативна и не е ясно какво се случва с нея.

Тоест, в случай че купуват на по-ниски цени, то би трябвало ли да върнат разликата, в случай че купуват на по-високи цени, кой ще ги компенсира, по какъв начин ще се случва всичко.

Това са висящи въпроси, които имат голямо значение за тези компании, тъй като оборота е голям, забавянето на заплащанията надлежно е огромно.

Всички тези въпроси би трябвало да се изчистят и това би трябвало да стане в открит разговор сред ръководещите и заинтригуваните страни.

За страдание обаче в този момент не виждаме това нещо “, счита основният икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Той напомни, че скоростта за приемане на миналогодишните ремонти са били оправдани с това, че би трябвало да получим бързо второто заплащане по ПВУ.

 „ То по този начин и не стана, тъй че приехме едни промени, които на процедура основават твърди задължения за фирмите, само че нямаме механизмите, с които да подсигуряваме, че това няма да наруши тяхната работа и в действителност те могат да си извършват лицензионната активност, тъй като в последна сметка те са лицензиенти. При нарушение на тази активност и изискванията по нея надлежно регулаторът може да ги накаже финансово даже и да им се отнеме лиценза “, акцентира Калоян Стайков.

Той разяснява, че тези неясноти е трябвало да се изчистят, само че както с въглищните централи и тук всичко става в последния миг и никой не знае какво се случва.

„ В тази конюнктура стартират всевъзможни спекулации и на процедура, и хората, и бизнесът живеят в непрекъснат стрес и неустановеност “, добави основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук