Банкнотите от 100 и 200 евро не ги обичат не само у нас, но и в цяла Европа от страх от фалшификати. Тези банкноти в нормалния ежедневен оборот са прекалено едри, тъй като ако пазаруваме по-скъпи и едри неща, обикновено плащаме с карта.
Тези банкноти имат друго предназначение, те не са оборотни пари. Но това да не искат в магазините да приемат такива банкноти, не е само български феномен.
Това коментира пред Нова нюз финансистът Левон Хампарцумян.
Златото е дългосрочна инвестиция, но зависи какво злато купувате. Нещо повече – продавачите на злато знаят, че когато го купувате, най-общо казано се чудите какво да си правите парите. И когато продавате, пък имате нужда от ликвидност. Там има такси, комисионни, така че трябва да се внимава.
Освен това има дълги периоди, когато цената на златото е низходяща. Така че златото е част от някакъв дългосрочен инвестиционен портфейл, но не е универсална защита срещу инфлация, коментира той във връзка с новината, че в момента цената на златото е във възход.
Ако имате пари, които не ви трябват веднага, е добре част от тях да бъдат инвестирани в злато в дългосрочен план обаче. Но няма универсален съвет, трябва да се преценят всички разходи и рискове с купуването на физическо злато, коментира финансистът.
Щом 100 000 българи излизат на площада, за да протестират, значи нямаме стабилност в държавата.
За да имаме стабилност, трябва да я изградим през институциите. Истината е, че има нужда от смяна на политическото поколение. Просто старите политически кучета вече почват издишат чисто биологически и перспективата им не е дълга. Ще живеем в интересни времена, както казват китайците, коментира той.
