Различни фактори продължават да подхранват инфлацията, като най-сериозен тласък в момента оказват секторът на транспорта и цените на горивата. Друг ключов проблем за страната е държавният бюджет. Огромното потребление, което изпомпва цените нагоре, се дължи на фискалната експанзия, високия дефицит, ръста на доходите и рекордното кредитиране, което надминава всякакви сравнения в рамките на Европейския съюз.
Това коментира старшият изследовател от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Той допълни, че подобна тенденция се наблюдава в целия регион, като държави с високи дефицити, като Румъния, водят и по нива на инфлация, което доказва пряката връзка между двете явления.
Според икономиста новината за прекомерния дефицит може да изиграе дисциплинираща роля.
Той е на мнение, че страната все още се намира на етап, в който могат да бъдат предприети нужните мерки, за да се излезе от тази процедура, като основната стъпка в новия бюджет трябва да бъде овладяването на разходите.
Очаква се в сряда да станат ясни и конкретните аргументи на Европейската комисия.
В пролетната макроикономическа прогноза от преди седмица дефицитът за миналата година е отчетена на нива от 3,5%, без ревизия за предходни периоди, като с приспадането на разходите за отбрана най-вероятно се вписва в изискваните 3%.
Въпреки това, при сегашната инерция на удължен бюджет и липса на нови мерки, дефицитът се движи към нива между 4 и 4,5%.
Прогнозата на ЕК за 2026 и 2027 г. отразява сценарий, при който не се предприемат никакви действия, но страната ни може да аргументира позицията си с наличието на нова власт, която има възможност да внесе коренно различен бюджет и да промени досегашната траектория.
Експертът беше категоричен, че в настоящата макроикономическа ситуация страната изобщо не трябва да поддържа дефицит.
Петър Ганев отхвърли твърденията, че страната е използвала лъжи за присъединяването към еврозоната. По думите му през последните години са прилагани различни фискални хватки и трикове, които обаче не са измама.
Като примери той посочи изтеглянето на средства от държавните предприятия, авансовите плащания от банките, еднократните вноски от добивните компании и хазартния сектор след законодателни промени, както и пренасочването на средства към ББР.
Икономистът поясни, че тези механизми са щели да бъдат приложени дори и без да съществуваше целта за покриване на критериите за еврозоната.
По отношение на последните политически заявки, той ги определи като добра посока за ограничаване на разходите, но с твърде малък мащаб, визирайки идеята за партийните субсидии.
Според него водещото събитие ще бъде представянето на новата бюджетна рамка от финансовия министър, който вече не е слаба фигура и разполага със стабилно мнозинство зад гърба си.
