"Тенденцията тепърва ще е за повишаване на лихвите. Такава е глобалната конюнктура. Тук имаме забавяне, но всички ние трябва да се подготвим за по-високи лихви, което е съвсем естествено. Тук няма да има някакъв форсмажор, някаква изненада или по-скоро не трябва да има.

Трябва да си направят сметка всеки един, който е взел вече кредит, който тепърва ще взима кредит, че в един краткосрочно-средносрочен план ще трябва да свикнем с по-високи лихви“, заяви Владимир Сиркаров, цитиран от БГНЕС.

Той се надява, че този процес в България ще е относително по-плавен, но играят роля много външни фактори.

„Нещо, което почти не се коментира е, че повишаването на лихвите може да дойде основно от реалната икономика. Т.е. реалният сектор да изпита затруднения.

Според него хубавото е, че в България и банковият сектор, и застрахователният сектор са добре капитализирани и ликвидни, но „в една подобна несигурна ситуация трябва да се трупат буфери и трябва да се внимава“. По отношение на вече приетият бюджет за тази година и дали той донесе успокояване на политическите и обществен живот, Сиркаров смята: 

„Приемането на бюджета беше очаквано. Настоящото правителство е атакувано от почти всички посоки, но в крайна сметка трябва да има редовен кабинет, трябва да има компромиси, в политиката играта е такава.

Сега въпросът е да се вглеждаме какво се прави от това правителство, защото намаляването на напрежението към правителството минава единствено и само през действия, които показват добри резултати“, обясни той и добави, че без това този кабинет няма как да оцелее. Сиркаров посочи, че бюджетът е доста социален. 

„Финансовото министерство се опитва да даде на всеки, който иска, за да може да им едно относително спокойствие“, смята икономистът. Той допълни, че в приходната част към момента е заложен много по-сериозен ръст спрямо проектобюджета на служебния кабинет. 

„Имаме добра тенденция към момента, но приходите са разчетени на възможно най-оптимистичния сценарий. Не е нереалистично - може да се случи, но вероятността да не се, е голяма, защото това е доста сериозен оптимизъм в среда, в която тепърва до края на годината ще наблюдаваме т.нар. охлаждане на икономиката.

Виждаме Германия и други страни в Европа вече отчитат подобни тенденции, което неизбежно ще доведе до негативни ефекти върху България. Да не говорим, че генерално политиката на ЕЦБ цели да се внесе малко затишие в икономическия растеж през по-ниското кредитиране, за да може инфлацията устойчиво да се понижи“, поясни Сиркаров.

Той отбеляза, че в момента се говори, че инфлацията в страната се понижава на годишна база. 

"Виждаме в България два месеца понижаване на общата кошница на потребителските цени, но годишната инфлация все още е над 8%, което е доста. Тепърва битката с инфлацията ще трябва да продължи. Както каза гуверньорът на БНБ Димитър Радев в момента наблюдаваме фискална ескпанзия, т.е. имаме дефицитно харчене.

Когато паричната политика е рестриктивна - изтеглят се капитали, увеличават се лихви, фискалната политика също трябва да помага за този процес, т.е. да е рестриктивна.

В България не го виждаме това и според мен това ще доведе до нива със сигурност над 2% годишна инфлация още относително дълго време", подчерта Сиркаров. Според него през следващите шест месеца трябва да наблюдаваме как се движи инфлацията, особено при хранителните стоки. 

"Със сигурност голям риск е бюджетът, т.е. ако има проблеми в приходната част по какъв начин ще се реагира", отбеляза Сиркаров. Той смята, че заявката на финансовия министър Асен Василев да не се вдигат данъците е правилна, но при едно разклащане на бюджетната рамка със сигурност ще има сериозен натиск за увеличаване на данъците, което не трябва да правим. Икономистът подчерта, че трябва да следим и енергетиката, която трябва да бъде много сериозен приоритет. 

"Трябва да се говори в конкретика, трябва да се разгледа както газовата тема, така и ядрената енергетика и възможностите за развитие, но ние не трябва да оставяме, както много често се случва, по течението и да чакаме какво ще се случи и тогава да вземаме решения какво да правим. Трябва да мислим приоритетно за икономиката и за развитието на икономиката", категоричен е той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук