Докато парламентът се подготвя да обсъди бюджетите на държавното обществено осигуряване и Здравната каса, а в петък и държавния бюджет, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя ежегоден алтернативен бюджет – пакет от предложения за по-строга финансова дисциплина и структурни реформи, предава Нова телевизия.
ИПИ акцентира върху ограничаване на разходите, без увеличение на данъци и осигуровки.
Според института правителството планира рекордни разходи от близо 46% от БВП, което преминава критичната граница от 40% и автоматично води до дефицит и бъдещо повишение на данъците.
Експертите предлагат законов таван от 38% разходи.
Алтернативният бюджет на ИПИ разграничава и позицията си спрямо дълга – докато правителството залага увеличение, което следващата година ще премине 31% от БВП, институцията предлага лимит от 30%. ИПИ категорично отхвърля също намерението за повишаване на пенсионната вноска с два пункта и удвояване на данък дивидент.
Според икономистите намаляването на броя на заетите в публичния сектор и ограничаването на разходите за персонал може да свие бюджета с около два процента.
"Темата за данъците ще бъде неизбежна. Опасността е не просто повишаване на осигуровките през 2026 г., а и разговор за други данъци – корпоративен, ДДС, здравна вноска", коментира Петър Ганев от ИПИ. Той посочва, че делът на работещите в публичния сектор трябва да падне до 20% при сегашни 23–24%.
"Тези 550 хиляди души стоят непроменени от над 10 години, а населението се е свило с 10–15% за същия период", допълва Ганев.
Добрин Иванов от АИКБ настоява за окончателно закриване на около 5500 трайно незаети щатни бройки в администрацията. Бизнесът се надява между първо и второ четене параметрите на бюджета да бъдат коригирани: да отпадне увеличението на пенсионната вноска, да се откаже удвояването на данък дивидент, да има по-плавно вдигане на максималния осигурителен доход и да се премахне планираното въвеждане на СУПТО.
Алтернативния бюджет представи и главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
"Имаме три основни цели. Първата е връщане към бюджетна разумност и ограничаване на дефицитите, което минава през контрол на разходите. Втората – да не се вдигат данъци. Третата – да има икономически растеж чрез по-добра данъчна и бизнес среда, както и по-ефективни публични разходи", заяви той.
Богданов подчерта, че приходната администрация работи добре, но мерките за изсветляване на икономиката трябва да продължат.
"Настояваме за повече разум при увеличаването на дълга и за по-ниски дефицити. Предложенията ни не са сложни, но изискват политическа воля и диалог", посочи икономистът.
До края на седмицата депутатите трябва да гласуват на първо четене и трите бюджета за 2026 г.
