Питър Доун основава заедно с брат си Фред букмейкърската компания Betfred в края на 60-те години на миналия век, а след това застава начело на HR компанията Peninsula, която днес ръководи в Манчестър.

Пиър Доун има един траен спомен от детството си – въглаваница, тикана в лицето му.

И двамата братя Доун прекъсват образованието си на 15 години без квалификация.

Те обаче си намират работа във верига букмейкърси къщи в Манчестър. Подобно на пъбовете, тези заведения процъфтявали в бедняшките райони. Те точно били легализирани във Великобритания през 1961 г. Преди това имало притеснения за ефекта им върху обществото, както и върху моралния аспект на залаганията.

На 17-годишна възраст Доун ръководел букмейкърски пункт, въпреки че по закон дори нямал право да посещава такова място.

Собственикът го ценял заради това, че умее да смята. Той следял залозите, като на ум отделял залозите, печалбите и загубите.

В края на 60-те години на миналия век тези места били плашещи за работа, да не говорим, ако си тийнейджър. Там властвали мъжете, а отвътре букмейкърските пунктове приличали на затвор. Често се стигало до насилие, особено след 3 часа следобед в събота, когато хората се изсипвали от баровете, спомня си Доун.

"Не трябваше да показваш слабост, защото в противен случай тези корави момчета разбираха, че се страхуваш", казва Доун пред BBC.

Доун и неговият брат се справяли добре в тази работа и когато Питър навършва 21 г. през 1967 г. двамата вече имали собствен букмейкърски пункт. Те го купуват от оттеглил се от пазара играч за 4 000 паунда, от които 1 000 паунда били депозита, който Питър бил заделил, за да си купят къща със съпругата му.

Той с радост рискувал, защото вече имал шест години опит зад гърба си в този бизнес и винаги смятал, че може да ръководи букмейкърска къща по-добре от шефовете си, ако получи такава възможност.

Виновникът е Фред, неговият брат, който е с четири години по-голям. Двамата делели едно легло като деца в малкия семеен дом в Ордсол, известен като "гетото на Салфорд". Двете им сестри спели в същата стая.

"До ден днешен получавам клаустрофобия от възглавницата," казва през смях по-малкият Доун. "Може би бях малко нахален, а той бе по-голям от мен."

Добрите отношения с брат му обаче са от ключово значение за успехите в неговия живот. Двамата братя намират начин да се спасят от бедността, като изграждат империя от букмейкърски пунктове, натрупвайки семейно богатство от над 1 млрд. паунда, вследствие на което редовно присъстват в класацията на най-богатите хора на Вликобритания на Sunday Times.

Доун научава уроци на 21-годишна възраст, които цени и до днес.

Основното нещо винаги е клиентското обслужване, обяснява Доун, защото това кара хората да идват отново.
"Обръщахме се към нашите клиенти с „господине“ дори и когато имахме лоши дни.

"Преди време, ако някой имаше голяма печалба букмейкърът му хвърляше парите и казваше, 'никога не се връщай повече!', докато ние казвахме, 'ето ви парите, харчете ги с удоволствие!'

"Те бяха шокирани. Ние обаче знаехме, че те ще се върнат, а в дългосрочен план букмейкърът винаги печели."

Двамата братя също така не харесвали факта, че пунктовете за залагания приличали на "коптори".
"Ние бяхме на друго ниво и имахме мокети", казва Доун.

Формулата им се оказва успешна и двамата братя постепенно купували още пунктове, като първите от тях били управлявани от сестрите им, което бетонирало семейния бизнес. До средата на 80-те години те вече имали над 70 пункта Betfred.

Един инцидент от този период на разрастване на компания обаче кара Питър Доун да се откаже от света на залаганията. Двамата братя трябвало да постигнат извънсъдебно споразумение със служител на нов букмейкърски пункт, който придобивали.

Те вече се чувствали изтощени от процеса. Това ги кара да инвестират в нов бизнес, който аутсорсва HR експертиза и покрива юридическите такси действайки на основата на абонамент.

Така е създадена компанията Peninsula, а Питър Доун е нейният главен изпълнителен директор от 35 години. Новопостроената й централа представлява лъскав небостъргач, който се отличава в градския силует на Манчестър.

Офисът на Доун гледа към Ордсол, където той израства. Peninsula се разраства постоянно през годините и сега има над 3 000 служители, като обслужва над 100 000 компании в световен мащаб, 40 000 от които във Великобритания.

Клиентската база на компанията се увеличава с 12% по време на пандемията, тъй като компаниите по света побързаха да обновят политиката си по отношение на човешките ресурси и безопасността, независимо дали става въпрос за работа от вкъщи, правила за социално дистанциране или ваксинация. С времето рисковете, които Доун поема по време на кариерата си му се отплащат.

В средата на 80-те години обаче, въпреки че бизнесът им изглеждал обещаващо, успехът му не бил абсолютно сигурен и братята трябвало да вземат решение. Кой ще го управлява?

Решението, кой да се оттегли от Betfred бил взето по начин подхождаш на букмейкърска къща, казва Питър Доун.

"Фред каза, да хвърляме монета, аз спечелих, а той каза „тръгвай“ преди да мога да кажа каквото и да било," спомня си той с усмивка.
Така Питър Доун оставя управлението на Betfred на своя по-голям брат, въпреки че остава мажоритарен акционер.

Питър Доун казва, че оттеглянето му не е свързано с излизането от сянката на по-големия му брат нито, за да се откъсне от стигмата на хазартния бизнес.

"Залаганията имат лош имидж, но по-голяма от хората, които влизат в букмейкърските къщи го правят за забавление и залагат умерено", казва той.
Неговото обяснение за това, че обръща гръб на бизнеса е, че просто виждал по-голяма вероятност за успех в сферата на човешките ресурси и се наслаждавал на предизвикателството да развие нов бизнес.

Той обаче все още използва уроците, които научава като тийнейджър в букмейкърските пунктове, въпреки че работното му място в днешно време едва ли има как да бъде по-различно.

Качеството на предлаганата услуга продължава да определя дали някой ще се върне. А да подновиш отношенията си с клиент е по-евтино, отколкото да привличаш нов.

Една от наградите за неговите успехи е, че може да други общува с хора от Манчестър Юнайтед, отборът, който подкрепя от дете. Той редовно посещава мачове на стадион Олд Трафорд, заедно със своя брат, общувайки с популярни личности от миналото и настоящето на клуба.

Един от близките му приятели е легендарният Алекс Фъргюсън, който му дава ценен съвет, когато двамата били на почивка преди няколко години. "Дръж контрола и вземай решения, дори и те да са грешни. Най-лошото нещо е да не вземеш решение", казва Фъргюсън.

Питър Доун смята, че това важи и за неговия бизнес, поне що се отнася до контрола, тъй като неговото семейство запазва собствеността над всички компании, които създава. Що се отнася до вземането на решения той застава зад това, което е определящо за кариерата му, макар и да е взето с хвърлянето на монета от неговия брат.