Могъщият американски долар продължава да владее световните пазари. Но хегемонията на зелената валута може да е по-крехка отколкото изглежда, пише money. bg.

Причината може да се крие в очакваните бъдещи промени на режима, по който Китай определя обменния курс на валутата си.

Поради редица причини китайските власти някой ден вероятно ще "отвържат" юана от кошницата валути и ще преминат към съвременен режим, свързан с инфлацията, който ще позволи на обменния курс да се променя по-свободно, особено срещу долара.

Когато това се случи, можем да очакваме по-голямата част от Азия да последва Китай. Тогава доларът може да загуби поне половината си тегло.

Взимайки предвид колко много САЩ разчита на специалния статут на долара, за да финансира огромен публичен и частен дълг, ефектът ще бъде значителен.

САЩ агресивно увеличават дефицита, за да се справят с икономическите последствия от Covid-19, устойчивостта на този дълг може да бъде поставена под въпрос.

Една от основните причини за по-гъвкава китайска валута е, че Китай е твърде голяма, за да остави икономиката си да играе по свирката на американския Федерален резерв, макар и капиталовият контрол да предоставя някаква изолация.

По-скорошен аргумент е, че важността на долара дава на американското правителство твърде обширен достъп до информация за трансакциите. Това е притеснение и в Европа.

По принцип, доларовите трансакции могат да бъдат обработвани навсякъде в света, но американските банки и клирингови къщи имат значително преимущество, тъй като на практика могат да получат подкрепа от Фед в случай на криза.

Всяка клирингова къща извън САЩ винаги ще е обект на по-значима криза на доверието.

Нещо повече, политиките на бившия президент Доналд Тръмп, насочени срещу търговската доминация на Китай, няма да бъдат премахнати скоро — това е един от въпросите, по които демократи и републиканци имат съгласие. И няма спор, че деглобализацията на търговията подкопава долара.

Китайските власти са изправени преди редица предизвикателства по пътя за отвръзване на юана. Но през последните години те правят малки, но значими промени по този фронт.

Пекин постепенно разрешава на чуждестранните институционални инвеститори да купуват облигации в юани, а през 2016 г. Международният валутен фонд добави юана към кошницата от основни валути.

Централната банка на Китай води и в състезанието за разработване на дигитална валута.

Макар че тя е насочена към вътрешна употреба, дигиталната валута със сигурност ще подсили международната употреба на юана, особено в страните, които в крайна сметка ще гравитират около евентуалния валутен блок на Китай.

Това ще даде на китайското правителство достъп до информация за трансакциите, точно както настоящата система дава право на САЩ да получават информация за тях.

Дали другите азиатски държави ще последват Китай? САЩ със сигурност ще положи усилие да запази колкото се може повече икономики в орбита около долара, но битката ще бъде трудна.

Точно както САЩ изпревари Великобритания в края на 19 век като страната с най-много внос и износ, това наскоро направи и Китай, която застана начело.

Да, Япония и Индия могат да тръгнат по собствен път. Но ако Китай направи юанът по-гъвкав, те вероятно ще започнат да добавят валутата в резервите си.

Има паралел между връзката на Азия с долара днес и ситуацията в Европа през 60-те и 70-те години на миналия век. Тази ера приключи с висока инфлация и колапса на Бретън-Удската система.

Повечето държави в Европа осъзнаха, че вътрешноевропейската търговия е по-важна от тази със САЩ, което доведе до създаването на валутен блок около дойче марката — по-късно превърнал се във валутен съюз.

Това не означава, че китайският юан ще се превърне в глобалната валута за една нощ.

Подобен преход изисква дълъг период от време. По време на двете десетилетия между Първата и Втората световни войни новият претендент, американският долар, имаше подобна тежест в резервите на централните банки както британския паунд, който бе доминиращата световна валута за повече от век.

Има ли проблем трите валути — еврото, юанът и доларът — да си поделят ролята? Не, но нито пазарите, нито властите изглеждат подготвени за подобен преход.

Лихвите по американските държавни облигации със сигурност ще бъдат засегнати, макар че по-големият удар ще бъде върху корпоративните заеми, особено при малките и средни предприятия.

Днес изглежда, че апетитът на инвеститорите за американски дълг е неутолим. Но модернизацията на Китай и валутния режим може да нанесе тежък удар по статута на долара.

Кенет Рогоф е професор по икономика в университета Харвард. Той бе главен икономист на Межднародния валутен фонд между 2001 и 2003 г. Анализът му е публикуван в Project Syndicate.