Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви, че дефицитът в Бюджет 2026 е надценен и по разчети на синдиката вероятно ще остане между 3,5% и 3,6%, а не обявените 5,4%. Той определи и плановите съкращения в държавната администрация като прибързани, тъй като се основават на анализ, направен само за 40 дни.
Пред микрофоните на предаването „Говори сега“ главният икономист на КНСБ посочи повишението на максималния осигурителен доход като най-смислената част от Бюджет 2026, но отбеляза, че то е направено твърде предпазливо.
По думите му решението е съществено, защото се отразява не само на размера на осигурителните вноски, но и на бъдещите права на гражданите при майчинство, безработица и други социални плащания.
По думите му държавата е разполагала с възможност да действа по-решително, повишавайки прага с още поне 100 евро, защото това не са „изгубени“ пари, а средства, които се връщат обратно към хората под формата на обезщетения и осигурителни права.
Костов постави под съмнение и начина, по който е представен дефицитът в Бюджет 2026.
Според пресмятанията на КНСБ той няма да стигне обявените 5,4%, а ще се задържи в границите между 3,5% и 3,6%. Икономистът заяви, че сериозно се съмнява в реалистичността на заложените мащабни разходи и капиталови вложения, които трябва да бъдат изпълнени само за няколко месеца.
Той изрази скептицизъм и относно логиката, според която за пет месеца могат да бъдат усвоени близо 9 млрд. лева, при положение че до момента подобно темпо на разходване не е било постигано.
По оценка на Костов истинският риск не се крие толкова в разходите за пенсии и текущата издръжка на системата, колкото в капиталовата програма и в това, доколко реалистично е изготвен финансовият план на правителството.
Той предупреди, че ако до края на годината се установи, че дефицитът е бил изчислен неточно, това ще покаже, че вниманието е било насочено в неправилна посока.
В подкрепа на тезата си Костов посочи и официалните данни за инфлацията, която според него вече е близо до 8% и вероятно ще продължи да се увеличава до края на годината.
„Дори да съберете всички плащания за ПВУ и капиталови проекти, сметката не излиза. Какво ни дава основание да твърдим, че за 5 месеца ще направим 9 млрд.? По официални данни на НСИ инфлацията вече е близо 8%. Края на годината ще стане и повече.
Дефицитът ще бъде около 3,5–3,6%. Най-лошото, което може да се случи, е Гълъб Донев да не е уцелил дефицита. И накрая ще се види, че проблемът не е в разходите за пенсии и издръжка, а в капиталовата програма.“
Той отправи остра критика и по адрес на идеята за бързо орязване на държавната администрация.
От КНСБ признават, че реформи в администрацията са необходими, включително преразглеждане на щатната численост и на служителите в пенсионна възраст, които все още работят в системата. Костов обаче смята, че подобни решения не бива да се вземат прибързано и без задълбочен анализ.
Той попита как за срок от само 40 дни е било стигнато до заключение за нуждата от такива съкращения, и настоя, че по-логичният път е остатъкът от 2026 г. да се посвети именно на функционален анализ, а конкретните мерки да заработят едва от 1 януари следващата година.
Икономистът постави под въпрос и твърдението, че държавният сектор е основната причина за инфлацията.
Според него цялата държавна администрация наброява около 136 000 души, а в икономиката работят над 3,5 млн. заети – затова е нелогично точно тази администрация да „вдига“ цените.
Той посочи, че реалните причини за инфлационния натиск трябва да се търсят другаде: във външните шокове, международната обстановка, увеличените цени на суровините, последиците от войната в Иран, процесите около въвеждането на еврото и надценките, налагани от търговците в магазините.
Икономистът наблегна на факта, че подобни заключения не се изказват единствено от синдикатите, а са потвърдени и от официални институции.
„Ние не казваме, че няма нужда от реформи, съкращения и хора в пенсионна възраст, но за 40 дни как се направи този анализ? Казваме нещо простичко – да го направим от 1 януари 2026 г., а бюджета за 2026 г., който е за 5 месеца, да го използваме за анализ.
Целият държавен сектор е 136 000 души. Как 136 000 души помпат инфлацията на 3,5 млн. заети? Инфлацията е заради войната в Иран, еврото и вероятно външно влияние. Външни шокове на предлагането, надценките в магазините — и това го казват официалните институции.“
