С около 2.3% от началото на годината ще се повиши общата издръжка на живота заради новите цени на топло и електроенергията. След като през юни 2018 г. издръжката на живота достигна до 590 лв., очакванията са в края на годината да достигне размер средно на лице от 4-членно домакинство от около 595 – 597 лв. Това сочат сметките на експертите от КНСБ във връзка с увеличението на цените от 1 юли на природния газ с 10.81%, на топлоенергия средно със 7.33% (като диапазонът за отделните дружества е от 0.94 до 17.12%), на електроенергията за домакинствата средно с 2,03% (в диапазон от 1.75 до 2.78%), съобщават от синдикалната организация.
 
Експертните прогнозни оценки показват, че:
 
С около 2.6% ще се увеличат необходимите разходи в групата на горивата за отопление, топла вода, осветление, поддържане на електроуредите. Тази група формира около 2/3 от разходите за поддържане на жилището и 12% от общо необходимите средства за издръжка на живота. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период.
 
Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София (столица), където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При средна сметка от 150 лв. за парно, през идващите зимни месеци столичани ще плащат повече с около 11 лв., което означава, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв.
 
Очакванията са да нарасне енергийната бедност. Като се има предвид, че около 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност (321 лв.) и около 75 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (590 лв), това означава, че всяко дори и незначително поскъпване на живота ще свие потреблението, а хората в бедност и социално изключване ще продължават да нарастват.
 
Красноречив измерител за широкия обхват на енергийна бедност са данните на Евростат, които сочат, че 36.5% от българските граждани през 2017 г. нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли, при средно за ЕС-28 от 8.2%. В тази класация отново заемаме първите позиции, след нас се нареждат Литва и Гърция с 29%. През 2017 г. средното българско домакинство заделя 14.8% от всички разходи за покриване на групата „Жилища, вода, електроенергия и горива”, след като през 2010 г., делът на този разход е 14.3%. В абсолютно изражение тези разходи средно на домакинство са нараснали с 11% спрямо 2016 г. и с 52.2% спрямо 2010 г.
 
Делът на тези разходите при бедните домакинства е значително по-голям, при това при тях кумулативните разходи нарастват ускорено, докато при високодоходните се задържат на постоянни нива.
 
Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. Последните данни на Евростат сочат, че цените в България са нараснали с 84,6% в периода между 2000 и 2017 г., докато средното им повишение в рамките на целия ЕС е било от 36%. По този показател нашата страна е изпреварена единствено от Румъния (с ценови скок от 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%).
 
Цените за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми в България се повишават с 130,6%, докато средното увеличение за ЕС е от 57.2%, а в Германия е от 38.1%.
 
Нарастването на цените все по-бързо доближава страната ни до средното ценово равнище на ЕС28, въпреки, че доходите в България остават най-ниски в целия ЕС и по СПС са около 2.2 пъти от средните в ЕС28.
 
Все по-често се излагат данните на Евростат, че България е страната с най-евтини потребителски стоки в целия Европейски съюз. Общият индекс на средното ценово ниво е 44% от средните европейски равнища. Не се отрича факта, че при някои стоки и услуги цените се задържат на по-ниски нива (здравеопазване (29%), образование, свободно време (24,6%), но при други все по-бързо се доближават към средните европейски нива, при това на цени на стоки и услуги от двете основни разходни пера:
 
Индексите на ценовото равнище само за електроенергия, газ и други горива (без жилища) в България достигнат до 55.2% от средното равнище за ЕС-28, след нас се нарежда само Румъния с 52.8% (Евростат).
 
Индексите на ценовото равнище на храна и безалкохолни напитки достигат до 73,1% от средните европейски равнища, след нас е Румъния с 62.2%.
 
При това, страните сочени с най-ниски ценови показатели на стоки и услуги, като Румъния и България, отчитат и най-високи показатели за хора, живеещи в риск от бедност и социално изключване (40% за България и 38% за Румъния). В държавите с висок стандарт на живот като Дания и Люксембург, ръстът на хората в риск от бедност е най-нисък - едва 16%.
 
При този висок дял на живеещи в риск от бедност и социално изключване, всяко ново увеличение на цените изправя битовите потребители пред сериозни проблеми по отношение на непосилните разходи за енергия.
 
Мерките за преодоляване на енергийната бедност се свеждат до отпускане на целева енергийна помощ, те имат ниско покритие и не всички нуждаещи се от помощи могат да имат достъп до тях.
 
За отоплителния сезон 2017/2018 г. на 204 635 лица и семейства е отпусната целева енергийна помощ, като броят намалява с 6% спрямо предходния период, когато са 217 635 лица и семейства. При това общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон нараства за годишен период едва с 0,8%, като достига до 365,10 лв., при 362,30 лв. през 2016/2017г.
 
За новия отоплителен сезон 2018/2019 г. стойността на целевата помощ за целия отоплителен сезон нараства до 374,15 лв., но все още е критично нисък и в съчетание със скромните размери на доходите нямат достатъчен ефект в намаляване на бедността и неравенството. Мерките са остатъчни и последващи, вместо дългосрочни и превантивни. Поради това и особено поради острата диспропорция между доходите и цените на електро и топлоенергията, най-общите прогнози са, че ще последва продължаващо обедняване на населението.