Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от населението ядат с 40% повече от най-бедните българи, сочат данни на Националния статистически институт. Заможните ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 49,3 литра алкохол и пушат по 1363 цигари, а най-бедните 10% от населението – само по 12 литра алкохол и 303 цигари, пише "Труд".

Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 77,9 кг. хляб на година, 72,2 кг. плодове и 85,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 98,2 кг. хляб, 24,6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци. За година заможните консумират средно по 37,7 кг. месо и 16,5 кг. месни продукти, а бедните – 23,2 кг. месо и само 9,6 кг. салами, луканки и наденици. Заможните хапват 13,5 кг. сирене на година, при 8,1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 5,9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните – над три пъти по-малко, или само 1,9 кг. В резултат храната на най-заможните съдържа средно по 2571 калории на ден, което е с близо 40% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните (1841 калории на ден, 36% от които се набавят от хляб и тестени изделия).

В България най-богатите 10% от населението разполагат на месец с една средна заплата, която могат да похарчат само за себе си. Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лв., което прави по 2163 лв. на месец, сочат данните на НСИ за 2017 г. Всеки член на домакинствата на богатите разполага средно с 13 656 лв. на година, или с само с 1138 лв. на месец. Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната, която вече е над 1100 лв. Но причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек от домакинството пада значително. Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи, е че НСИ дели населението на групи от по 10%, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10% попадат около 700 хил. българи. От тях обаче изключително богатите са малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи.

Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 г. имат среден доход от 1655 лв., което прави по 138 лв. на месец, сочат данните на НСИ.

Частният бизнес има малък дял
Заплатата е решаваща за позицията в обществото

В семействата на 10-те процента най-заможни българи 64,6% от доходите са от заплати, 9,8% от доходите са от самостоятелна заетост, а само 9,2% са от пенсии. Оказва се, че повечето хората с високи доходи също работят на заплата, а много малка част от тях имат собствен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от населението картината е коренно различна – само 34,1% от доходите в семействата са от заплати, а основно перо в доходите с дял от 30,9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от семейния бюджет на най-бедните, обезщетенията за безработица осигуряват 0,9% от доходите, а другите социални помощи – 5% от парите в семейството. Най-богатите 10% от населението дават за храна 24,1% от разходите си, а само 12% от семейния бюджет отиват за наем и плащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 43% и 19,3% от всички разходи.

Ядем месо и кашкавал вместо хляб и картофи
Расте употребата на цигари и алкохол

Българите харчат за алкохол и цигари повече отколкото за дрехи и обувки, сочат данните на НСИ. През 2017 г. за алкохол и цигари са отишли 4,2% от всичките ни разходи, докато за дрехи и обувки – 3,5% от семейния бюджет. За алкохол и цигари отива точно такъв дял от парите на домакинствата, колкото са и разходите за обзавеждане и поддържане на дома. Всъщност най-голямото перо в семейния бюджет са парите за храна с дял от 30,1%, следвани от разходите за плащане на комунални сметки – за ток, вода, парно и наеми – с дял от 14,8%. Любопитно е, че през миналата година делът на разходите за храна в семейния бюджет, както и за алкохол, цигари, дрехи и обувки намалява. Увеличават се обаче разходите за обзавеждане на дома, както и за плащането на битови сметки. Въпреки вдигането на доходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време и за образование през миналата година остава почти без промяна. Просто увеличението на доходите отива за плащане на сметки, храна, транспорт и здраве като и в резултат пари за развлечения, култура и образование отново не остават.

С повишаването на доходите през годините българите ядат по-малко хляб и картофи, компоти и туршии. През 2008 г. всеки човек е изял средно по 109,5 кг. хляб, и 27,2 кг. картофи, а през 2017 г. – 87,1 кг. хляб и 26,6 кг. картофи. За сметка на това значително се увеличава потреблението на плодове, кашкавал и яйца. С вдигането на доходите през годините ядем малко повече месо, за сметка на намаление на потреблението на колбаси.

Наред с по-здравословното хранене българите пият и пушат повече. През 2017 г. всеки е изпил средно по 28,9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари, при 27,3 литра алкохол и 639 цигари година по-рано. Като тук влиза само ракията, водката и уискито, без да се брои виното и бирата. За около 10 години потреблението на алкохол е нараснало с 16%.

За 9 години
Доходите нараснаха с 60%
Увеличиха пенсиите с 60%

Доходите на хората нараснаха с 60% за периода 2008-2017 г., сочат данните на НСИ. През 2008 г. средният доход на човек е бил 3502 лв., което прави по 292 лв. на месец. За 2017 г. средният доход на човек вече е с близо 60% по-висок – 5586 лв., или 465 лв. на месец. Като се вземе предвид натрупаната инфлация за този 9-годишен период се оказва, че реалните доходи на хората са нараснали с близо 40%.

Най-бързо нарастват пенсиите. Реалното им увеличение за периода, след като се извади инфлацията, е с 60,5%. Заплатите се вдигат с по-бавни темпове. От 2008 г. до 2017 г. доходите от заплати в домакинствата реално са се увеличили с 47,2%.

Заплатите формират 54,4% от доходите на домакинствата през 2017 г., а пенсиите осигуряват 26,5% от парите в семействата. Доходите на хората, които работят за себе си, нарастват по-бавно от заплатите. Доходите от самостоятелна заетост за 9-годишния период реално са нараснали само с 22%.

Вдигат заплатите по-бързо от цените

Възможността хората да ядат по-разнообразна храна се дължи на това, че доходите растат по-бързо от цените на основните храни. Например през 2017 г. с годишните си доходи човек е можел да купи 4218 кг. хляб или 6209 кг. картофи, което е съответно с 68% и 40% повече спрямо хляба и картофите, които сме можели да си купим през 2008 г. При ябълките и свинското месо покупателната способност за същия период е скочила съответно с 85% и 80% като с годишните си доходи човек може да купи 4004 кг. ябълки или 756 кг. свинско. При пилешкото скокът на покупателната способност за периода е с 60%