Инвеститори от Далечния и Близкия изток, както и от Балканите, проявяват засилен интерес към възможностите за производствена и логистична дейност у нас. Ключовият въпрос е доколко този интерес би могъл да неутрализира ефектите, които състоянието на германската икономика оказва върху българската индустрия. Пред Money.bg това коментира главният изпълнителен директор на консултантската компания за бизнес имоти Cushman&Wakefield | Forton Станимира Пашова.
Категорично може да се твърди, че такъв интерес съществува. Той се проявява както на ниво общи запитвания – „Дали и какво можем да направим в България“, така и при конкретни въпроси – „Ние искаме да разберем дали тук можем да направим конкретно производство, конкретна логистична или транспортна дейност“, обясни тя.
Пашова обаче отбеляза, че тепърва предстои да се установи в каква степен тези запитвания ще се превърнат в реални сделки и действителни нови инвестиции. „Добротo e, че такъв интерес има, той не се забавя и, напротив, набира поетапно скорост в течение на 2026 г.“, заяви тя.
Индустриалните, логистичните и складовите имоти се нареждат сред най-успешните сегменти на пазара на бизнес имоти. През първото полугодие се забелязва ръст в обема на сделките, докато свободните площи остават ограничени, а наемните нива продължават да растат.
Според нея Европа неизбежно се движи към реиндустриализация, а България ще бъде част от този процес. Тя предупреди все пак, че той е сложен и продължителен и не може да се осъществи за кратко.
По индустриалната карта на България продължават да преобладават вече утвърдените локации. В този сегмент от ключово значение е транспортната свързаност – както железопътната, така и пътната. Регионите с по-слаба свързаност трудно могат да разчитат на сериозен инвеститорски интерес, освен ако инфраструктурата им не бъде подобрена или поне не стане ясно кога това ще се случи.
„Когато няма яснота, интересът е още по-малък, отколкото когато се знае, че нещо ще се случи бавно, но тази информация е надеждна“, заяви Пашова.
По думите ѝ предвидимостта, включително при по-дълъг времеви хоризонт, подпомага инвестиционните решения и стимулира инвестиционната активност.
При офисните площи новите сгради в София са разположени както в централната градска част, така и в други предпочитани бизнес зони. Не се забелязва струпване на голям обем ново предлагане в конкретен район, нито свръхпредлагане, което да свали наемните нива.
Удобството за служителите остава основен критерий при подбора на офис. Компаниите се ориентират към локации близо до метростанции и главни булеварди, където има добра комбинация от различни видове транспорт.
„Когато една компания избира своя офис, тя винаги съобразява кое ще бъде най-удобното място за нейните служители“, обясни Пашова.
В същото време изискванията на наемателите стават все по-комплексни. Компаниите търсят по-добри локации и по-качествени сгради, като оценяват тяхната устойчивост, енергийна ефективност, използването на зелена енергия и набора от допълнителни услуги.
„Търсенето на качество и поставянето на качеството над въпроса, свързан с цената на квадратен метър, със сигурност ще продължи да се отчита като трайна тенденция“, прогнозира Пашова.
Теоретично не е изключено да се появят нови райони с голяма концентрация на офис площи, но например изграждането на нов бизнес парк в Северна или Западна София би било свързано с очакване за съществен ръст на търсенето. Към момента подобни сигнали липсват.
Утвърждаването на изцяло нова локация изисква повече инвестиции и усилия и обикновено се приема с по-голямо недоверие. Затова в близко бъдеще не се очакват нови офисни зони извън утвърдените, които да привлекат значителна част от съществуващото търсене.
Нараства и търсенето на споделени и гъвкави офис пространства. Те се предлагат напълно завършени и дават възможност на наемателите да си спестят сериозни капиталови разходи за обзавеждане и довършителни работи.
Това има особено значение в моменти на несигурност, когато фирмите се стремят да намалят допълнителните си разходи и да съсредоточат ресурсите си върху основната дейност. По думите на Станимира Пашова интересът към този вид пространства ще остане стабилен и ще продължи да нараства през следващите години.
Възниква и въпросът дали сегментът на ритейл парковете, които се разрастват бурно из цялата страна, скоро ще достигне точка на насищане. CW Fortоn анализира показатели като квадратни метри ритейл площи на глава от населението, съотношението им с разполагаемите доходи, както и сравнението между площите в ритейл паркове и класическите търговски центрове. „Към настоящия момент никъде не стигаме до критични граници“, посочи тя.
Бъдещото развитие на сектора все пак ще зависи от темпото, с което ще продължат да растат доходите в България, защото именно те определят потреблението.
Развитието на търговските имоти у нас традиционно е тясно свързано с покупателната способност на домакинствата. Преди двадесет години тя нарастваше с бързи темпове, а това доведе до разцвета на моловете. Според Станимира Пашова обаче нова масова вълна в този сегмент е малко вероятна.
Причините за това са, че тези проекти са значително по-скъпи в сравнение с ритейл парковете, което води до по-високи наемни цени. На ключовия софийски пазар обаче запълването на площите е „добро и стабилно“.
„Извън София има възможност за лимитирани нови откривания, но да очакваме да се появят многобройни такива проекти - това не е нещо, което очакваме“, заяви Пашова.
Приемането на еврото се очертава като допълнителен стимул за интереса на чуждестранните инвеститори. Според Пашова България вече става по-привлекателна за международните инвеститори, като тази тенденция личи най-ясно при индустриалните и търговските имоти.
При офисите процесът е по-бавен поради общото отдръпване на инвеститорите от този тип активи в Европа и САЩ. Въпреки това страната вече разполага с качествени и достатъчно мащабни проекти, които могат да привлекат международен капитал.
