Застраховането на имущество в България е по-скоро изключение, отколкото правило. Ниският размер на застрахователните обезщетения и значително по-високият размер на средствата за покриване на щети от държавата показва, че населението няма практика да застрахова имуществото си срещу риск и при рисково събитие се търси обезщетение от държавата или общината, съобщава Pariteni.bg.

Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Застраховането в България – икономически отпечатък и предизвикателства пред развитието", по поръчка на Асоциацията на българските застрахователи.

Публичният сектор също сравнително рядко застрахова активите и собствеността си. Същевременно ниското ниво на застраховане прави застраховките по-скъпи и за отговорните собственици, които имат желание да застраховат имуществото си, но ги възпират по-високите разходи за премии.

Подаването на сигнали в обществото, че държавата винаги ще застане зад пострадалия и ще му съдейства за възстановяване на загубите всъщност създава лоши практики и не подкрепя изграждането на култура, в която индивидът да носи отговорност за действията си.

Ако към разходите за възстановяване на държавата и общините добавим и преките и косвени загуби, които са реализирали незастрахованите домакинства и бизнеса, ще се окаже, че на практика липсва ясна картина за общия размер на реалните загуби, които обществото понася от липсата на застраховане. Всичко това има отражение върху качеството на живот и ограничава възможностите за социален напредък, пише още в анализа.

Според него динамиката на изплатените обезщетеният в голяма степен следва нарастването на брутните премийни приходи. В периода от 2008 г. до 2021 г. общият размер на плащанията се увеличава от 688 млн. лева до 1 297 млн. лева. Нарастването на годишната сума на обезщетенията е със 79% при общото застраховане и 151% в животозастраховането. Спад на годишните плащания има само през 2010 и 2011 г., като той е минимален (под 5% общо за двете години).

До 2014 г. обезщетенията растат по-бързо и достигат общо 1,2% от БВП. Трябва да отчетем и неравномерната динамика на щетимостта, която е следствие от проявлението на непредвидими събития през годините; това е още по-силно валидно с оглед на значителния дял на автомобилното застраховане на българския пазар.

В годините от 2015 до 2021 г. общият размер на обезщетенията следва измененията на общата икономическа активност, като съотношението устойчиво се задържа около 1% от БВП.

За сравнение, в много от страните от Източна Европа той е между 1,2% и 1,8%, в по-развитите страни от Западна Европа е между 3% и 6%, а в скандинавските страните надхвърля 8%; безспорен лидер е Нидерландия с обезщетения, равняващи се на 10,2% от БВП. България е сред страните с най-нисък дял на изплатените обезщетения, относимо към размера на икономиката, което очертава ниската роля на застраховането в процеса на възстановяване на загубите.

При общото застраховане, което е изплатило 81,8% от всички обезщетения през 2021 г. ясно се вижда доминиращата роля на автомобилното застраховане. Плащанията по застраховки гражданска отговорност за МПС и за сухопътни превозни средства без релсови достигат близо 896 млн. лева за годината, което надхвърля 84% от всички обезщетения в общото застраховане и 69% от общия размер на застрахователните обезщетения през годината.

Обезщетенията, свързани с пожар и природни бедствия доближават 65 млн. лева, или 5% от общия размер в сектора. Плащанията, свързани със заболяване, достигат 48 млн. лева, или 3,7% от всички платени обезщетения, като заедно със сходните продукти, предлагани в животозастраховането, достигат близо 84 млн. лева или 6,5% от общите.

Отчитайки значителната роля на автомобилното застраховане на българския пазар, логично и най-голям икономически ефект при изплащане на обезщетенията ще има в дейностите по ремонт на автомобили, както и при вноса на резервни част и продажбите на автомобили, както нови, така и употребявани, посочват от ИПИ.

Застраховките, свързани със заболяване, генерират плащания към здравните заведения, основно медико-диагностични центрове и болници, както и продажбите на фармацевтични изделия. Общият доход на домакинствата, насочван към поддържане на потреблението на разнообразни стоки и услуги е най-вече подкрепян от плащанията по застраховки живот.

Имуществените застраховки извън автомобилното застраховане в най-голяма степен финансират разходи по строителство и ремонти, както и за покупки на разнообразно оборудване и стоки с дълготрайна употреба, правейки възможно заместването на увредените или погиналите вещи.

Все пак, като позитивен пример за ефективно прилагане на механизма на задължителното застраховане може да се даде със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Това е единствената задължителна застраховка в България, за чието сключване има постоянен ефективен контрол. По данни на КФН за 2021 г. по нея са изплатени 590,3 млн. лв. обезщетения на фона на 1,15 млрд. лв. брутен премиен приход  и 1,8 млрд. лв. общи технически резерви.

Тази застраховка е пример постигането на желани от държавата резултати -  висок обхват на покритието по тази застраховка, който се движи окол 97% - чрез силна намеса на държавата на застрахователния пазар, съчетана с висока степен на контрол върху изпълнението, се казва в анализа.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук