Управляващият директор на Международния валутен фонд - Кристалина Георгиева разговаря с Масуд Ахмед, президент на Центъра за глобално развитиe, предаде Нова тв. 

Темите на разговора бяха прогнозите за 2022 г. по отношение на възстановяването на икономиката, ключовите предизвикателства, ролята и инструментите на МВФ по отношение на изменението на климата, криптовалутите и др.

„Когато се вглеждаме в перспективите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази опасна дивергенция, за която аз и моите колеги от Фонда говорим, се задълбочава и се дължи на два фактора.

Първият е силата на защитата срещу COVID. Вторият - с колко политическо пространство разполагате, за да стимулирате бизнеса и да подкрепите домакинствата, особено най-уязвимите. Така че развитите икономики и малък брой нововъзникващи пазарни икономики се справят сравнително по-добре. Наблюдаваме догонване на нивата отпреди COVID в доста държави. Но останалата част от света изостава все повече.

Защо това е опасно? Защото увеличава ограниченията за по-мощно възстановяване, увеличава смущенията във веригите за доставки и проблемите със способността за пътуване по света.

Второто ни притеснение, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се повишава. Нека бъдем много ясни - това не е универсално явление, но в доста страни, особено в САЩ, то е проблем.

Тя се дължи на несъответствията между търсенето и предлагането, на натиска от промените на пазара на труда и на сътресенията, породени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската производителност на доста места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят как да  направят това, но има два проблема.

Първият е деликатното балансиране между Федералния резерв и другите централни банки, които са подложени на натиск да се борят с инфлацията и да поддържат възстановяването. Вторият проблем са страничните ефекти върху развиващите се пазари, които могат да добавят масло в огъня на дивергенцията. 

Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той нарасна драстично. Това не е изненадващо. От Втората световна война насам никога не сме виждали такъв ръст на дълговете.

Ако вземем публичния и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256% от БВП. Дългът е особено тежък за страните с по-слаби фундаментални показатели на икономиките и по-високи нива на задлъжнялост.

Това се отнася в особено голяма степен за страните с ниски доходи, но ако миналата година щяхте да ме чуете да говоря за страните с ниски доходи, тази година вече има и развиващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, трябва да признаем, че това е година, в която възстановяването вероятно ще продължи, но срещу по-силен насрещен вятър.

Намираме се в момент на много силно изразени макротенденции. Първата е свързана с климата. Просто няма как някоя институция да не е наясно с изменението на климата и политиките, които са необходими за адаптиране и смекчаване на неговото въздействие. Втората е свързана с цифровизацията. Никой не може да каже:
„Няма значение, може би целият свят ще премине към цифровизация, но не и ние във Фонда“. Трябва да поемем повече отговорности около цифровите валути на централните банки, около рисковете и възможностите, свързани със Stablecoin, електронните пари и определянето на ролята на биткойн и другите форми на криптопари. И ние работим по тези въпроси.

Така че основната ми мисъл тук е, че трябва да служим на утрешния свят въз основа на знанията и капацитета, които сме натрупали в работата си до момента. Това изисква да разширим кръгозора си. Но винаги се съсредоточаваме върху въпроса: ние ли сме институцията, която има най-значим принос към тази конкретна тема.”

Това е част от изказването на Кристалина Георгиева в разговора й с Масуд Ахмед.