Нарастващият дефицит в пенсионната система представлява фискална тежест. В България дефицитът на пенсионната система по закон се финансира с трансфери от държавата. Следователно пенсионната система не е задлъжняла, но дефицитите в нея биха могли да доведат до по-висок държавен дълг при липса на други компенсиращи мерки.

Това се само част от изводите в новия доклад на Международния валутен фонд по член IV за България, както и за избрани теми, които Фондът наблюдава и анализира като част от консултациите с българските власти. 

Основният проблем в страната остава това, че пенсионната система ще бъде под сериозен натиск през следващите десетилетия поради застаряването на населението, се посочва още в доклада. 

От 2005 г. насам българското население намалява поради рязък спад на хората под 65 години. Нараства обаче населението в пенсионна възраст (65 и повече години).

Демографските прогнози сочат, че населението ще продължи да намалява и ще продължи да застарява. Това пък ще има силно въздействие върху разходите за пенсии. В същото време от МВФ посочват, че връщането към предишната практика на слаб ръст на пенсиите с цел възстановяване на финансовата устойчивост не е препоръчително. 

Така страната е изправена пред патова ситуация, да избира по-малката от две злини - да замрази равнищата на пенсиите за дълъг период, или да продължи политиката за ръста им, но сериозно да увеличи тежестта върху работещите, за да може да компенсират евентуални бъдещи увеличения. 

В документа се посочва още, че пенсионната система е била структурно дефицитна, но реформата от 2015 г. е помогнала за постепенното подобряване на нейния баланс. С идването на пандемията обаче и мерките, които увеличиха трансферите от държавата за покриване на дефицита, ситуацията се е върнала от времето преди реформата.

Трансферите от държавата са се увеличили с 2,3 процентни пункта от БВП между 2019 г. и 2023 г. и се очаква да се повишат още през следващите години, се посочва в доклада.

Такова увеличение на трансферите натежава върху фискалното салдо на държавното управление и може да изтласка други по-продуктивни разходи и/или да увеличи все още ниския ни публичен дълг, предупреждават от МВФ.

По време на пандемията от COVID-19 българските власти увеличиха значително пенсиите, за да подкрепят жизнения стандарт на пенсионерите и съвкупното търсене. Тези увеличения подобриха адекватността на пенсиите. Значителното увеличение на разходите за пенсии обаче не беше съчетано със съразмерно увеличение на приходите.

Размерът на осигурителната вноска и максималният осигурителен доход останаха непроменени през пандемията. Тъй като ръстът на заплатите остана стабилен, делът на осигурителите, които се възползват от тавана на социалните вноски, се увеличи от 6,4 процента през 2019 г. на 14,2 процента през 2023 г., а вноските на максимален осигурителен доход представляват над 21 процента от всички (спрямо 13,6 процента през 2019 г.).  

Освен това се оказва, че е прекъсната и връзката между увеличението на максималната пенсия с максималния осигурителен доход - през 2009–2019 г. максималната пенсия беше определена на 35% от максималния осигурителен доход, но съотношението се увеличи до 40% през 2020 г., 48% през 2021 г., 62% през 2022 г. и 100% през 2023 г., а увеличението през 2024 г. ще доведе това съотношение до само 91 процента.

Поради това делът на пенсионерите, получаващи максимална пенсия, спадна от 2 процента през 2020 г. на 0,1 процента през 2023 г. С други думи, вноските са все по-ограничени, което засяга приходите в системата, докато таванът на пенсиите де факто е изчезнал и по този начин вече не съдържа разходи, пише в доклада.

Според МВФ, за да не се случва това са нужни реформи, които да стимулират плащането на вноски за пенсия и по този начин да повишат приходите в бюджета, а от там и финансовата устойчивост на пенсионната система.