Вниманието на данъчната администрация трябва да се насочи основно към рисковите браншове в икономиката. Това заяви съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски.

По неговите думи, ако определени сектори остават извън погледа на данъчните, а всички усилия се хвърлят там, където е най-лесно да се контролира дейността на фирмите, това води до желанието да се избягва плащането на данъци. Поради този факт се вижда масово неплащане на данъци, най-вече в сферата на услугите. Медицинските услуги водят класацията по неплащане на данъчни ставки и изцяло са извън обсега на данъчния контрол. Според Прохаски трябва да се направи така, че данъчните да притискат коректните данъкоплатци постоянно да не би нещо някъде да пропуснат в своите плащания.  
Събираемостта се свързва основно със справедливото облагане, каза още Прохаски.  
Прекаленото насочване към мерки за повишаването му, могат да изиграят обратна роля, т.е. да доведат до по-малко плащане и укриване. Затова всяка една от мерките трябва да бъде оценявана с оглед на това какъв ефект ще постигне върху икономическата дейност. Данъчните трябва да засилят консултациите си с бизнеса, според Прохаски. Има казуси, при които фирмите реално не знаят как да постъпят и често не знаят към кого да се обърнат и търсят приятели сред данъчната администрация. Търсенето на такова приятелство води до корупция. Трябва да има официални възможности за контакти с администрацията и разискване на по-сложни и по-объркани казуси от работата на конкретните фирми. 
Сега много от мерките, които ще предприеме НАП ограничават търговските обороти и доходността в бизнеса. По думите на Прохаски не трябва да се изисква удостоверяване на липса на публични задължения. “При едно прехвърляне на фирмата задълженията ще си останат и в субекта, който ще бъде собственик по-нататък”, смята той. Заличаването на търговци, които нямат имущество, а съществуват само по документи също е доста крайна мярка, тъй като самият критерий за липса е имущество е спорен. Регистрираният капитал е някакво имущество сам по себе си. Освен това много фирми се регистрират и дълго време стоят без действие по най-различни причини, които не са свързани с опит за заобикаляне на данъчното законодателство. Съпредседателят на ЦИР се съгласи с една от мерките, предприета от НАП – ограниченията, които ще наложат за разплащане в брой. “Чувал съм за касови бонове на стойност 1 млн. лв. Тези практики не са нормални и не биха затруднили икономическия оборот, ако се ограничи това разплащане в брой”, каза той. По думите на Прохаски, увеличаването на санкциите за купувачите, които не искат касова бележка няма да промени нищо, поради липсата на контрол няма да доведе до по-сериозен ефект.
Десислава Вангелова/БЛИЦ