Мика Зайкова, финансов експерт и бивш народен представител, в интервю препоръча на синдикатите да преговарят с правителството минималната работна заплата да бъде близка до издръжката от предходната година – 1454 лв., пише SafeNews.

SN: Г-жо Зайкова, правителството в скоро време трябва да определи минималната заплата и линията на бедност за 2025 г. Да започнем с това, трябва ли да бъде променена формулата за определяне на минималната заплата, за да отговаря на жизнения минимум, който е около 1500 лв. за тази година? 

Още в директивата за минималната работна заплата има три основни варианта, с които се дава насока за определяне на размера й. Единият е 50% от брутната работна заплата, който ползвахме досега. И ако продължаваме да го ползваме, тя трябва да бъде между 1080 и 1100 лв. И зависи от това, каква ще бъде средната заплата.

Понеже ползваме последната средна заплата от 2024 г. Вторият вариант е 60% от медианната работна заплата. Знаете, че разликата между средната и медианната работна заплата е, че при средната се събират всички работни заплати и се делят на числеността на хората, които са ги получавали.

Докато при медианната се изписват всичките работни заплати и се взима тази в средата. Която обикновено е по-ниска от средната брутна работна заплата. Има неща, които трябва да се вземат пред вид.

Първо, когато се взима само средната работна заплата, остава много малко пространство за договаряне, пояснява Мика Зайкова.

Т.е. да продължи колективното трудово договаряне, което ЕК оценява много високо. Защото при средната брутна и при средната медианна работна заплата не се отчита инфлацията, която е в следващата година. Това означава, че хората са ощетени.

Аз лично считам, че третият вариант, който дава ЕК в директивата и който според мен е най-правилният вариант, помага на хората да имат по-качествен живот. А това означава, че при най-ниската минимална работна заплата те трябва да могат да си покриват сметките за един месец.

Това означава също, че минималната работна заплата трябва да бъде равна на издръжката на живота. Тя у нас е 1500 лв. Издръжката на живота е най-правилният ориентир. Дори да вземем миналогодишната, тя пак е над 1080 лв. Знаете, че 770 000 души получават заплати под 1000 лв.

Понеже минималната заплата е 933 лв. Но тя е брутна. Ако й свалим удръжките за данък и за осигуровки, чистата нетна сума е от порядъка на 741 лв. Което е почти половината от това, което е нужно за издръжката. Ако съм на мястото на синдикатите, ще настоявам да се ползва точно този механизъм.

Хората с минималното плащане трябва да могат да си осигурят издръжката, подчертава Мика Зайкова.

Имайте предвид, че с тази издръжка се отчитат стоките и услугите в част от малката кошница. За разлика от другите страни, минималната работна заплата в България е 477 евро. С тази заплата могат да се напълнят само 8 кошници.

Докато с румънската минимална работна заплата могат да се напълнят 11. А немската, която е 2054 евро – не говоря за Люксембург, за Белгия, за Франция, където е много по-висока, могат да се напълнят 33 кошници. Това означава, че хората в тези страни живеят спокойно, дори и да получават минимални заплати. А те, за разлика от България, са много по-малко като относителен дял към всички заплати, които се получават.

3 026 000 са в работоспособна възраст у нас и наистина имат работа. От тях една трета не могат да си посрещнат сметките. А 80% много трудно го правят, казва Мико Зайкова.

И са принудени да прибягват до тези ужасни бързи кредити, които крадат от бъдещето на децата им. Трябва да се преговаря с правителството, че минималната работна заплата трябва да бъде близка до издръжката от предходната година. 

SN: А какви промени следва да се направят и в правилата за определяне размера на пенсиите, за да бъдат поне минимално адекватни на жизнения минимум? 

За пенсиите трябва да разделим нещата на две. Всички помощи трябва да се извадят от пенсиите. Сега е такъв карашък. И не можеш да разбереш, колко ти е пенсията, колко – помощта за електричество. Работата е там, че българските пенсии първо трябва да бъдат преизчислени. Това означава генерална реформа в пенсионното осигуряване.

Тя обаче не може да стане със служебно правителство. Или с правителство, което има живот 7-8-9 месеца. Реформи се правят в спокойна обстановка. Когато всичко може бавно и спокойно да се обмисли, да се обсъди в широк кръг.

SN: Виждате ли реално, това кога и как може да стане? 

Не искам да се правя на Ванга, но и следващите избори най-вероятно няма да дадат положителен резултат. Кажете ми, с какви очи всичките тези 240 депутати ще се явят пред хората и ще кажат: „Моля, изберете ни! Ние ще направим небеса от чудеса!“.

Като същите тези депутати само преди два дена поискаха от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева, която ще остане на поста още една седмица до новия служебен кабинет, да разработи стратегия за 50 години напред?! И да им докладва след 60 дена.

Но тогава ще имаме 51-ви парламент! Или пък поискаха от правителството през седмицата, която му остава, да вземе мерки, за да не загубим 6 млрд. от ПВУ. Имаме само един транш. И друг не се очертава. А не се очертава, защото няма нито една реформа. А от 72 закона са приети само 22. И те не всички са качествени.

Страх ме е, че все повече хора няма да гласуват при този разпад на партии, обобщава Мика Зайкова.

Страх ме е, че и тези, които ще влязат в 51-вия парламент, горе-долу ще бъдат същите. И няма да могат да се разберат за едно трайно, четири годишно редовно правителство. Само в такъв период могат да се правят истински реформи. И могат да се вземат стратегически решения.