Не една, а 20 минимални заплати може да има в България.
В петък, 14 март, се подновяват преговорите между синдикатите, работодателските организации и държавата за изработване на механизъм, по който да се определя най-ниското възнаграждение у нас съгласно европейска директива.
Едно от предложенията, което бизнесът ще постави на масата, е минималната заплата да се определя по икономически дейности, като за всеки бранш да се договаря между синдикалните и бизнес организациите в съответния сектор с посредничеството на държавата.
Идеята е на Асоциацията на индустриалния капитал в България. „Останалите работодателски организации също имат свои предложения, които до голяма степен приличат на нашето, но със свои особености“, каза пред „Телеграф“ Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.
Ако този подход се приеме, за ВиК сектора минималната заплата може да е една, за строителството – друга, за търговията – трета, и т.н. За нуждите на събиране на статистическа информация от НСИ икономическите дейности са двадесетина.
Синдикатите пък запазват позицията си минималната заплата да се обвърже с издръжката на живота, която се изчислява от КНСБ за всяко тримесечие. Последните изчисления са за третото тримесечие на миналата година – от юли до септември. Те показват, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв.
Както „Телеграф“ писа, миналата година имаше много интензивни преговори в работната група с участие на бизнеса, синдикатите и социалното министерство по новия механизъм за изчисляване на минималната работна заплата, който да е в унисон с директивата на ЕС за адекватните минимални заплати. В момента най-ниското възнаграждение се изчислява по проста формула в Кодекса на труда (КТ).
Според нея минималната заплата е 50% от средната брутна за страната за период от 12 месеца. За 2025 г. най-ниското възнаграждение, изчислено по тази формула, е 1077 лева. Ръстът спрямо м.г. е 15%.
Най-недоволни от сегашния механизъм са бизнес организациите. „Това, което в момента казва КТ, е пагубно за пазара на труда. Ако продължава да действа, ефектът ще се засилва. И пазарът на труда ще бъде разрушен, както се случи с пенсионната система с увеличаване на минималната пенсия“, коментира Добрин Иванов.
Обсъжданията на новия механизъм, с който да се приложат изискванията на евродирективата, миналата година роди проект, предложен за обществено обсъждане през ноември от социалното министерство.
Едно от предложенията бе адекватността на минималната заплата да бъде оценявана през линията на бедност. Това предизвика много остра реакция от страна на синдикатите, които изчислиха, че така най-ниското възнаграждение ще падне под стойността, определена за тази година. В крайна сметка диалогът между синдикатите и бизнеса с посредничеството на държавата се върна в изходна позиция.
Идеята на АИКБ е за всеки бранш да се договаря минимална заплата между съответната синдикална организация и съответната браншова бизнес организация с национално представителство. В закона обаче трябва да се определят горна и долна граница, като долната да е сегашната стойност на най-ниското възнаграждение. Всичко това трябва да става и с участието на държавата поне на организационно ниво.
Държавата трябва да определи и диапазона на договаряне. „Нека вземем за пример ВиК сектора. Ако в КНСБ или „Подкрепа“ има синдикална организация на работещите във ВиК дружествата, а в АИКБ членува асоциацията по водите, тогава синдикалната организация заедно с нашата асоциация по водите може да договорят минимална работна заплата за сектор ВиК.
И ако те подпишат споразумение, това да се счита за официална минимална работна заплата за този сектор“, даде пример Добрин Иванов. Според него това е моделът, който действа в скандинавските страни. По думите му този подход е в унисон с директивата, която насърчава колективното трудово договаряне.
Възниква обаче въпросът дали страната ни, където колективното трудово договаряне е с обхват едва 25-30%, за разлика от скандинавските страни, където е 80-90%, е готова за такава революционна промяна.
„Най-вероятно не сме готови, но ние никога няма да бъдем готови, както се твърди и че никога няма да бъдем готови за въвеждане на еврото, докато не ни се случи това и не вземем мерки, за да го изпълним“, коментира Добрин Иванов.
Друг проблем е, че в много браншове няма синдикални организации. Предложението е в такива случаи, ако няма браншови синдикат или бизнес организация, държавата да определи минималната работна заплата за този сектор. Държавата ще поеме тази роля и ако синдикати и бизнес по някаква причина не успят да се договорят.
Три задължителни критерия в директивата
Директивата на ЕС за адекватните минимални заплати е от 2022 г., а страната ни имаше срок до ноември миналата година да я транспонира в законодателството си. Тя очертава общата рамка, като изброява кои критерии задължително да включва механизмът за определяне на най-ниското възнаграждение.
Това са: покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се отчитат разходите за живот, общото равнище на заплатите, техния темп на нарастване и разпределението им, дългосрочните нива и тенденции на националната производителност.
В преговорите в рамките на работната група синдикатите акцентираха на разходите за живот, а бизнес организациите – върху нивата и тенденциите на националната производителност.
