Данните все по-ясно показват, че американският капиталов пазар се превръща в надпревара, в която победителят взима почти всичко. Докато най-големите корпорации концентрират все по-голяма част от печалбите, малките и средните публични компании остават на заден план – много от тях работят на загуба, акциите им изглеждат скъпи спрямо реалните резултати, а достъпът им до финансиране става все по-труден.
Показателни са данните за индекса Russell 2000, който следи представянето на малки и средни американски компании. През последните 12 месеца 41,5% от включените в него дружества са отчели загуба.
Това се случва повече от шест години след началото на икономическото възстановяване и близо десетилетие след последната голяма рецесия, ако не се отчита продължилият два месеца спад в началото на пандемията от COVID-19, пише MarketWatch.
Прогнозите също не дават особени основания за оптимизъм. Според данни на LSEG, изчислени въз основа на средните очаквания на анализаторите, около 24% от компаниите в Russell 2000 вероятно ще останат на загуба и през следващите 12 месеца.
Слабите финансови резултати обясняват защо малките и средните компании изглеждат значително по-скъпи спрямо печалбите си от големите корпорации.
Съотношението цена/печалба, или P/E, на Russell 2000 за последните 12 месеца достига 37,3, докато при S&P 500 е 25,2, показват данни на Birinyi Associates. При изчисление, основано на прогнозната печалба за следващите 12 месеца, разликата остава съществена – 31,6 за Russell 2000 спрямо 21,1 за S&P 500.
Това не означава, че големите компании са евтини. В абсолютно изражение и индексът S&P 500 остава високо оценен. Малките и средните дружества обаче са изложени на много по-сериозен риск, тъй като високите им оценки не са подкрепени от също толкова устойчиви печалби.
Причините за това развитие не са временни, а структурни. Изследване на Катлийн Кейл от Университета на Аризона и Рене Щулц от Държавния университет на Охайо показва колко силно са се концентрирали корпоративните печалби в САЩ, информира money.bg.
Делът от общия доход на публичните американски компании, генериран от 100-те най-печеливши дружества, е нараснал от 48,5% през 1975 г. до 84,2% през 2015 г.
Така американската икономика все повече се доближава до модел, при който водещите компании прибират преобладаващата част от печалбите, а всички останали се конкурират за оставащия ограничен дял.
Разследване на ProPublica от юни 2021 г. проследява как отслабването на антитръстовото регулиране от 70-те години на миналия век насам е позволило мащабна вълна от корпоративна консолидация.
Тя е създала доминиращи компании – от Microsoft и Oracle през 80-те и 90-те години до Amazon, Google, Facebook и Apple през следващите десетилетия.
ProPublica определя резултата като „икономика на победителя, който взима всичко“. Тя се характеризира с концентрирана собственост, високи маржове на печалба и скъпо оценени акции.
Една от последиците е постепенното изчезване на т.нар. ефект на малката капитализация. Това е исторически наблюдаваната тенденция акциите на по-малките компании да носят по-висока доходност от тези на най-големите дружества.
Според изследователи този ефект може да се възстанови само ако инвеститорите подбират внимателно отделни качествени малки компании, вместо да влагат средства безразборно в целия сектор.
Към слабите резултати и високите оценки се добавя и трудният достъп до финансиране.
Дори една година след фалитите на Silicon Valley Bank и Signature Bank през март 2023 г. малките американски фирми продължават да срещат затруднения при получаването на кредити от традиционните банки, показа проучване на Ройтерс от март 2024 г.
Това е особено тревожно предвид значението на малкия бизнес за американската икономика. Според данни на Търговската камара на САЩ той генерира между 43,5% и 50,7% от брутния вътрешен продукт на страната.
Малките предприятия осигуряват и работни места на 45,9% от американската работна сила, или на приблизително 61,6 милиона души.
Въпреки огромната си роля за икономиката тези компании все по-трудно намират място на капиталовия пазар, където инвеститорите предпочитат големите корпорации с устойчиви печалби, силни баланси и по-лесен достъп до финансиране.
На този фон предупрежденията за рисковете пред целия пазар стават все по-настойчиви.
Мениджърът на хедж фонда Universa Investments Марк Шпицнагел предупреди за възможен срив, подобен на този от 1929 г. Той посочи, че експозицията на институционалните инвеститори към акции е достигнала най-високото си равнище от ноември 2007 г. – непосредствено преди тежкия мечи пазар, припомня Independent.
Стратези от State Street, също цитирани от изданието, определят силната концентрация на институционален капитал в акции като потенциален сигнал за тревога.
Съчетанието от тези фактори очертава пазар, на който инвеститорите вече трудно могат да разчитат на широка диверсификация сред малки и средни компании – стратегия, която е била печеливша през голяма част от XX век.
Проблемът не е само в това, че много от тези дружества работят на загуба. Те едновременно се търгуват при високи оценки, срещат затруднения при кредитирането и се конкурират с корпоративни гиганти, които разполагат с огромни финансови, технологични и пазарни предимства.
Докато структурните причини за концентрацията на печалбите остават без съществена промяна, разликата между най-големите компании и останалата част от пазара вероятно ще продължи да се увеличава.
Сред тези причини са отслабеното антитръстово регулиране, високите бариери за навлизане на дигиталните пазари и ограниченият достъп на по-малкия бизнес до кредитиране.
При запазването им анализаторите очакват пропастта между водещите корпорации и малките и средните компании да се задълбочава, вместо постепенно да се свива. Така Уолстрийт все повече се превръща в територия, запазена за най-големите и най-печелившите участници.
