Германската пенсионна система се опира на т. нар. Пакт на поколенията, въведен още по времето на Бисмарк - работещите плащат за хората, отслужили трудовия си стаж.

Но колко получават германските пенсионери?

Ето числата:

От 1 юли 2019 в Германия влезе в сила поредното увеличение на месечните доходи на пенсионерите, които междувременно са повече от 21 милиона - тоест, една четвърт от населението, съобщава DW.

В западната част на страната пенсиите бяха увеличени с 3,18 процента, а в източната - с 3,91 на сто. Но защо не закръглят? Законът е такъв - индексацията се извършва по сложна формула, базирана на динамиката в ръста на заплатите.

Роля обаче играят и други фактори, като например съотношението между работещи и пенсионери. Поради това се получава така, че увеличението на пенсиите тази година дори изпреварва ръста на заплатите. И това съвсем не е единствената особеност на германската пенсионна система.

Германия е първата страна в света, въвела държавна система на социално осигуряване. Това става още в края на 19 век, при управлението на Ото фон Бисмарк. Основният принцип на тази система е запазен и до днес - т.нар. "Пакт на поколенията", съгласно който работещите издържат излезлите в пенсия, внасяйки определен процент от месечната си заплата в държавния пенсионен фонд.

Този фонд не акумулира средствата и не ги влага никъде, а незабавно ги превежда на пенсионерите. Тоест, действа моделът на прякото и непосредствено преразпределение на доходите.

В първите няколко десетилетия от въвеждането на системата, т.нар. "Пакт на поколенията" е доста устойчив, тъй като почти не обременява. През 1891 година например размерът на отчисленията на работещите е едва 1,7% от месечната заплата, през 1924 година - 3,5 на сто, през 1928 - 5,5 процента, през 1949 - 10 процента.

На фона на високата заетост и сравнително скромната продължителност на живота към момента, тези отчисления са достатъчни за осигуряването на възрастните хора.

Ситуацията се променя в последните десетилетия на миналия век, когато Германия (особено след Обединението) се сблъсква с икономически и с демографски проблеми. Безработните - тоест, хората, които няма как да правят вноски в пенсионния фонд, стават повече, раждаемостта намалява, като същевременно продължителността на живота нараства значително.

Оттам следва, че на по-малкия брой работещи им се налага да издържат все по-голям брой пенсионери. А и колкото по-дълго живеят те след излизането си в пенсия, толкова по-скъпо струват на фонда. Покрай това в навечерието на 21 век пенсионната вноска се вдига до над 20 процента. Благодарение на добрите икономически показатели и ръста на заетостта, днес тя е малко по-ниска - 18,6 процента.

Тези отчисления важат за всички работещи в Германия, но не като процент от цялата им заплата. Законът е въвел тавани: 6 500 евро за западната част на Германия, 5 800 за източната. Надхвърлящото тези суми не се облага с пенсионен данък, но пък таваните периодически се вдигат.

Половината от вноските на трудещите се поемат техните работодатели. Към това се прибавят и значителни дотации от държавния бюджет - например част от приходите от ДДС и от специалния еко-данък върху горивата.

Прогнозите на експертите гласят, че през 2021 година дотациите за пенсионния фонд от държавния бюджет ще надхвърлят 100 милиарда евро.

Това ще бъде един от ефектите от приетия миналата година т.нар. "пенсионен пакет": правителството гарантира, че до 2025 година пенсиите в страната няма да паднат под 48 процента от равнището на заплатите, а отчисленията в пенсионния фонд ще останат в рамките на 20-те процента.

Какво ще стане оттам нататък, ще зависи от демографията и от икономиката.

Изчисляването на пенсиите в Германия е висша математика, с която са запознати само тесен кръг специалисти, преминали специално обучение.

При изчисляването на пенсията се отчитат не само трудовият стаж и направените отчисления, но и възрастта на пенсиониращия се, времето, инвестирано в обучение, наличието на деца, отпуските за отглеждането им, службата в армията и др.

Всички тези данни и критерии се пресмятат в т.нар. "пенсионни точки", които след това се трансформират в конкретна сума. Каква е в крайна сметка средната пенсия в страната?

В Германия съществува понятието "базов пенсионер". Това е условният труженик, работил 45 години на средна заплата и излизащ в пенсия при достигане на пенсионната възраст (в момента пенсионната възраст в Германия постепенно се увеличава, като през 2029-а ще достигне 67 години).

Стандартната пенсия на този условен труженик е 1 441 евро на запад и 1 381 евро на изток. Това обаче не е средната стойност за Германия.

Рядко се случва хората в страната да имат толкова продължителен трудов стаж, а и трудовата кариера обикновено не започва със средната заплата. Миналата година пенсионерите-мъже са получавали средно 1 095 евро на запад и 1 198 на изток. Пенсионерките на запад са имали средно по 622 евро, на изток - 928.

По-високите размери на пенсиите в източната част на Германия се обясняват с това, че жителите на бившата ГДР по правило имат по-дълъг трудов стаж, а жените в миналото са работили наравно с мъжете.

Но държавната пенсия е само един елемент от възможностите за социално обезпечаване на старини. Почти половината от пенсионерите получават и пари от бившия си работодател.

Повечето големи фирми, обществено-правните компании, държавните предприятия и ведомства осигуряват на бившите си служители допълнителни фирмени пенсии. В някои случаи те са толкова високи, че позволяват на пенсионерите да запазят до 90% от предишния си стандарт на живот.

Освен това има и система за частно пенсионно осигуряване. 42 милиона германци са сключили договори, които им гарантират или еднократно, или редовно изплащане на средства след достигане на пенсионната възраст.