Въвеждането на еврото в България се случи в благоприятна дезинфлационна среда, като данните за февруари и март показват инфлация от малко над 2% – ниво, по-ниско от средното за еврозоната. Това обяви пред NOVA Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ). Въпреки този положителен старт, икономиката в момента е подложена на нов ценови шок, причинен от поскъпването на петрола на международните пазари заради напрежението в Близкия изток.
Лингорски посочи, че макар доставките на горива у нас да са подсигурени, основният риск се крие в това как по-високите цени ще се пренесат върху останалите стоки и услуги.
В момента БНБ анализира ситуацията чрез три основни сценария, като според Лингорски страната се движи по-скоро по „неблагоприятния“ от тях. Тази прогноза предвижда средногодишна инфлация от 4,4% за 2026 г., 4,6% за 2027 г. и спад до 3,8% през 2028 г.
Тези числа обаче не са окончателни и зависят пряко от мащаба и продължителността на кризата с цените на петрола. Макар на пазарите да се забелязва известно успокояване, стойностите остават значително над нивата от миналата година.
Представителят на БНБ оцени положително фискалната политика на правителството, като направи разлика спрямо подходите от 2022 г.
Тогава държавната помощ беше масова и нецеленасочена, докато сегашните мерки са добре разчетени и насочени конкретно към най-уязвимите групи от обществото.
Според Лингорски тази финансова дисциплина е от решаващо значение за макроикономическата стабилност и доверието на инвеститорите в контекста на пълноправното членство в еврозоната.
Централната банка продължава да следи данните в реално време, за да осигури точност на своите анализи в динамичната международна обстановка.
