Минималната заплата да стане 933 лв. от 1 януари 2024 г. реши окончателно Министерският съвет (МС). Сега най-ниското месечно възнаграждение за трудов договор е 780 лева. Увеличението на минималната заплата е със 153 лева.

Промяната ще засегне повече от 500 хил. работещи граждани, които в момента получават възнаграждения в размер от 780 лв. до 933 лв. Увеличението на минималната заплата е с близо 20 на сто. То значително надхвърля инфлацията през последната година – през август 2023 г. спрямо август 2022 г. инфлацията е 7,7%.

Правителството определи новия размер на най-ниското възнаграждение според изискванията на Кодекса на труда, които бяха приети от предишния парламент. Законът гласи, че минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Минималната заплата беше увеличена въпреки острите възражения от страна на работодателските организации. Те изтъкнаха, че минималната заплата от 933 лв. в редица области на страната ще се доближи до средните възнаграждения и така работниците няма да имат стимул да се стараят и да полагат усилия, защото така или иначе ще получават суми близки до най-ниското възнаграждение.

С увеличението на минималната заплата на 933 лв., или 477 евро, България отново ще бъде на последно място сред страните от Европейския съюз (ЕС). Според последните данни на Евростат към края на юли, най-близо до нас по минимална заплата са Румъния и Латвия, където най-ниското възнаграждение е било съответно 604 евро и 620 евро. Но в Румъния минималната заплата вече беше увеличена от 1 октомври на 3300 леи, което е близо 1300 лв. А от началото на следващата година може да има още едно увеличение.

Освен минималната заплата от началото на следващата година ще бъде увеличен и максималният осигурителен доход. Идеята е през следващите години максималният осигурителен доход да се определя по ясен начин, който да гарантира предвидимост. Тоест да има формула за определяне на максималния осигурителен доход, а не той ежегодно да бъде определян със Закона за бюджета, съобщиха от Министерски съвет.

Късно във вторник темата за определяне на максималния осигурителен доход е била дискутирана на неформална среща в Министерски съвет, в която са участвали премиерът Николай Денков, министърът на финансите Асен Василев, работодателски организации, сдружения от ИТ сектора и двата големи синдиката.

Идеята е формулата за максималния осигурителен доход да бъде определена на базата на обективни критерии. Например може за зависи от средната или минималната заплата в страната. Работна група с участието на представители на държавната администрация и работодателски организации ще събира конкретни предложения за такива критерии.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук