КНСБ отчита сериозни ценови аномалии при основни хранителни продукти и поставя под съмнение ефективността на пазарните механизми. Президентът на синдиката Пламен Димитров заяви, че инициативата „Кошница с грижа“ все още е твърде нова, за да бъде оценен реалният ѝ ефект. Той даде пример с краставиците, че на някои магазини надценката от борсовата цена достига до 150% и обяви, че за него това е спекула на търговците.
„Рано е да кажем какъв е ефектът от „Кошница с грижа“. Първите ни впечатления са, че тя не е пълна – в нея липсват плодове и зеленчуци, което не е добре. Освен това са включени и стоки, които не са от първа необходимост. Всичко това трябва да бъде коригирано. Дали намаленията действително се отразяват на цените, ще можем да кажем, когато анализираме данните за следващия месец“, каза президентът на КНСБ, цитиран от БГНЕС.
По думите му синдикатът продължава да наблюдава сериозни разлики между цените на едро и дребно при хранителните продукти.
„При краставиците надценките от борсата до магазина варират от около 30% до 150%. Още по-тревожно е, че цената им на дребно през юни тази година е с 61% по-висока спрямо юни миналата година. Това няма никакво обяснение, освен спекулативно. Инфлацията е 5, 7 или 10%, както и да я измерва някой, но не е 61%“, подчерта Димитров.
Той отбеляза, че и доматите са поскъпнали с около 30% на годишна база, като сезонният фактор не може да бъде използван като оправдание.
„Обясненията с оранжерийни и градински зеленчуци вече не важат. Затова питаме през вас някой да даде отговор на потребителите защо традиционни продукти, които всеки българин слага на трапезата си, поскъпват толкова рязко“, каза той.
Президентът на КНСБ обърна внимание и на цената на кравето сирене, която според наблюденията на синдиката остава сред най-високите в сравняваните европейски държави.
Според Димитров аргументът, че цените се определят единствено от пазара, не дава отговор на случващото се.
„Пазарният принцип предполага, че когато има високо потребление и недостиг, се появява конкурентен внос. Не виждаме защо това не се случва. Очевидно има някакви пазарни пречки“, заяви той.
Хлябът също поскъпва
По думите му необяснимо е и поскъпването на хляба.
„На годишна база хлябът е поскъпнал с около 11-12%, при положение, че брашното през този период остава почти на същата цена. Няма как това да се обясни с цените на електроенергията, газа или горивата, които не са нараснали с подобни темпове“, посочи Димитров.
Той изрази съмнения и за непазарно поведение в млечния сектор и припомни, че Комисията за защита на конкуренцията вече е започнала производства.
„Очакваме най-накрая да видим резултатите. Ясно е, че има висока концентрация на пазара на мляко и това поражда въпроси“, каза той.
