Компаниите в страните по света може да се заиграват с идеята за прилагане на по-кратки работни седмици, но в Гърция на служителите е казано, че отсега нататък могат да получат шести работен ден като неочаквана стъпка, насочена към повишаване на производителността, пише „Гардиън“.

След като изпревари останалите европейци по отношение на икономическия растеж, нацията, която някога беше в сърцето на най-тежката финансова криза на континента, отново се противопостави на тенденцията, въвеждайки 48-часова работна седмица. Мярката, заклеймена като "варварска" от синдикатите, влезе в сила от понеделник.

„Няма никакъв смисъл“, каза Акис Сотиропулос, член на изпълнителния комитет на синдиката на държавните служители Adedy. „Когато почти всяка друга цивилизована страна въвежда четиридневна седмица, Гърция решава да тръгне по обратния път.“

Ориентираното към бизнеса правителство на Кириакос Мицотакис казва, че инициативата е била необходима поради двойната опасност от намаляващо население и недостиг на квалифицирани работници.

Преди да обяви законодателството – част от по-широк набор от трудови закони, приети миналата година – Мицотакис описа планираната демографска промяна като „тиктакаща бомба със закъснител“.

Смята се, че в безпрецедентно изселване около 500 000 предимно млади образовани гърци са емигрирали след началото на продължилата почти десетилетие дългова криза в края на 2009 г.

Шестдневната схема, казват служители, ще се прилага само за частни фирми, предоставящи денонощни услуги. Съгласно удължената работна седмица служителите в избрани индустрии и производствени съоръжения ще имат възможност да работят допълнителни два часа на ден или допълнителна осемчасова смяна, като за това ще получават допълнителни 40% към дневната заплата.

И двете възможности, твърди дясноцентристкото правителство, ще решат проблема с това, че служителите не получават заплащане за извънреден труд, като същевременно ще помогнат за справяне с широко разпространения проблем с недекларирания труд.

„Същината на това законодателство е благоприятно за работниците, то е дълбоко ориентирано към растежа“, каза Мицотакис, преди гръцкият парламент да одобри закона. „И това изравнява Гърция с останалата част от Европа.“

Ответната реакция обаче беше яростна. В страна с почти никакви традиции на инспекции на работното място, критиците твърдят, че реформата в крайна сметка оповестява края на петдневната работна седмица, не на последно място защото позволява на работодателите да диктуват дали се изисква шести работен ден.

За противниците на промените, които вече излязоха по улиците в знак на протест, реформата подкопава правната защита и отменя отдавна установените права на работниците в името на гъвкавостта.

„Това беше прието от правителство, идеологически ангажирано с генерирането на все по-големи печалби за капитала“, каза Сотиропулос. „По-добрата производителност идва с по-добри условия на труд, по-добро качество на живот (за служителите) и това, както вече знаем, означава по-малко работни часове, не повече.“

Тестваните четиридневни седмични програми многократно показват повишени нива на производителност, като изследователите приписват резултата на подобрени нива на фокус.

Белгия през 2022 г. законодателно даде на служителите законното право да разпределят работната си седмица на четири дни вместо на пет, а пилотни схеми бяха проведени в страни, включително Обединеното кралство, Германия, Япония, Южна Африка и Канада.

Гърците вече работят най-дълго в Европа, влагайки средно 41 часа на седмица според статистическата агенция на ЕС Евростат, въпреки че проучванията също доказват, че получават много по-малко заплащане. Лявата опозиция често заклеймява „българските заплати в страна с британски цени“, твърдейки, че явлението само е влошило изтичането на мозъци.

Хората с пенсия, които също са били насърчавани да работят по силата на законодателството, се включиха в дебата.

„Това, което правителството по същество казва, е „отидете и работете по-дълго, ние ще си затворим очите, дори ако сте пенсионер“, каза Григорис Каломоирис, който ръководи синдиката на пенсионираните учители (Pesek).

„Той знае, че по-голямата част от гърците със средна месечна заплата от 900 евро могат да оцелеят само до 20-то число на месеца. Тази последна варварска мярка няма да реши фундаменталния проблем с недостига на работна ръка и много от нас смятат, че е много несправедливо към безработните млади гърци, които може никога да не си намерят работа“, добавя той.