В навечерието на поредните свободни и демократични избори у нас, но и 20 години след раздялата със социализма, безвъзвратно си отива един от неговите символи – металургичният комбинат “Кремиковци”.
Той е нагледен пример не само за това, в какви времена сме живели, но и защо в момента сме на опашката по икономическо развитие и доходи в Европа. Че кой друг идиот, освен няколко български правителства едно след друго могат да продадат нещо за 1 лев, да му плащат дълговете докато собствениците печелят, да трупат нови за сметка на данъкоплатците, да имат 20 процента собственост в него и хич да не ги е еня накъде върви и т.н и т.н.
После се чудим защо в Дания вземали по 35 евро на час, а у нас – само 2.5 евро.
Ама щели да останат много хора без работа. И много други свързани производства и услуги щели да пострадат. Като БДЖ, пристанищата и т.н.
А що за държава е тая, в която спирането на едно предприятие може да разклати цялата система?
И въпросът не е само в това. От Украйна през Индия до Бразилия, всички ни казват, че нямат интерес и подходящи оферти за гигантът на родната металургия. Обаче този титан на социалистическата икономика и енергетика Петър Димитров откакто е министър се кълне, че държавата няма да позволи Кремиковци да спре. И така обвърза същата тая бедна държава с остарялата железария, че сега работниците с право протестират всеки ден и искат тъкмо държавата да им изплати заплатите. А както е известно парите в хазната идват от нашите данъци. И вече стана безпощадно ясно, че няма как на едни да се плаща за сметка на други.
Стотиците милиони, които имат да събират НЕК и Булгаргаз са безвъзвратно загубени и най-малко комитетът на кредиторите ще бъде готов да ги възстанови. Единствено в името на социалната лява политика по признанието на самото икономическо министерство от август миналата година в комбинатът се наливаха по над 10 милиона месечно само за природен газ, за да не спре коксохимическото производство. Точно толкова пари бяха заделени например за кризисния щаб по почистването на София и докараха до истерия премиер и кмет.
И всичко това се прави в условията на нарастваща за страната ни финансова и икономическа криза, завладяла целия свят. Затова съвсем закономерно не се появява голям инвеститор, противно на очакването на нашите политически корифеи.
Та както става ясно – днес за пореден предпоследен път се разделяме с Кремиковци. Изборите наближават и хич не е здравословно в навечерието им хиляди хора да останат без работа. Та за да си запазят авторитета управляващите отново ще трябва да плаща народа.
Евгени Петров
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
