През 2025 година българите, които живеят и работят в чужбина, са изпратили на своите близки в България общо 1,407 милиарда евро. Това е с 11,7 милиона евро по-малко спрямо 2024 година, показват данни на Българската народна банка. Най-големи остават постъпленията от Обединеното кралство и САЩ, докато преводите от Германия и Испания са били значително по-скромни, съобщава БНТ.
В много населени места у нас парите от чужбина продължават да бъдат ключова част от семейния бюджет. В град Мартен например немалко домакинства разчитат не толкова на местните доходи, колкото на подкрепата от свои близки зад граница.
Йордан Йорданов, който работи като заварчик в корабостроителница във Франция, разказва, че въпреки понижените си доходи заради инфлацията там, продължава да изпраща средства на семейството си в България. По думите му средствата най-често отиват за ежедневни нужди, сметки и по-големи семейни разходи.
„За ремонт трябва да се събере по-крупна сума, защото строителството в момента в България е много скъпо - материали, майстори. Парите, които изпращам, отиват главно за храна, за сметки, сватба правихме, бал правихме“, казва той.
Същото прави и Светозар Стоянов, който работи като шофьор на камион в чужбина. Той не пропуска месец, без да помогне на възрастните си родители в България.
„Възрастни хора, за здраве помагаме, за храна. Трябва да си помагаме. България ни липсва“, споделя той.
Според самите българи зад граница една от причините за по-слабите парични потоци към страната е, че все повече наши сънародници вече изграждат траен живот извън България. Създават семейства, купуват имоти и насочват по-голяма част от доходите си към държавите, в които живеят.
„Почват да си закупуват там имоти. Дали са през банки, дали са в кеш, вече си е тяхна работа, оттам идва намалението на парите, които идват в България“, казва Йорданов.
Личната цена на емиграцията обаче често се измерва не само в пари. В съседната къща Цвета Христова разказва, че не е виждала дъщерите си от три години. Едната живее в Германия, другата в Япония.
„Едната е женена в Германия за германец, другата в Япония за японец. И имам внуче японче. Чуваме се, обаче много ми е мъчно. Пращат храна, дрехи, големи работи не са пращани. Даже малката дъщеря казва в България е по-скъпо майко, отколкото в Япония и в Германия, взети заедно“, разказва тя.
Икономисти посочват, че въпреки лекото понижение, паричните трансфери от българи в чужбина остават едни от най-стабилните финансови потоци към страната. Според д-р Петър Пенчев от катедра „Икономика и международни отношения“ в Русенския университет номинално сумите може да са запазени, но реалната им стойност е понижена заради инфлацията.
„Ако едно семейство в България е получило, да кажем, 200 или 300 евро на месец от чужбина, тази сума се е запазила. Тяхната покупателна способност е намаляла, инфлацията е намалила реалната стойност на парите с около 24%“, обяснява той.
По думите му влияние оказва и обратната миграция. Данните показват, че нетната миграция е в полза на България, а само през миналата година у нас са се завърнали над 9 хиляди българи.
Очакванията са преводите от чужбина да не секнат, дори и при нестабилната международна икономическа среда. За хиляди семейства в България те продължават да бъдат важна опора за ежедневните разходи и по-големите житейски планове.
