Европейските правителства (ЕП) трябваше да похарчат огромни средства за защита на работниците по време на коронавирусните ограничения, но огромната тежест върху публичните финанси изглежда, че си заслужава, показва анализ на агенция Блумбърг.

Въз основа на данни от най-големите икономики в региона, повече от 40 милиона работници в Европа трябваше да излязат в принудителен отпуск по време на спирането на икономическата активност, като част от заплатата им се покриват от държавата. Без подкрепата на правителствата обаче мнозина от тях могат да загубят работата си, повишавайки безработицата до нива, които никога не са виждани.

Bloomberg Economics изчислява, че ако всички работници в риск се окажеха безработни, процентът на безработица в Германия, Франция, Италия, Испания (четирите най-големи икономики в еврозоната) можеше да скочи до 42% при пика на въведените строги мери за изолация, целящи ограничаване разпространението на коронавируса.

Това би представлявало огромен удар върху икономиката на еврозоната, където пазарът на труда се подобри сравнително бавно след последната глобалната финансова и икономическа криза преди повече от десетилетие, която беше последвана от дългова криза в региона на единната валута.

За да се предотвратят повторението на всичко това, европейските правителствата се активизираха, като предвидените от тях разходи за програми за защита на работната сила възлизат на около 100 милиарда евро през периода от март до май в най-големите икономики на стария континент.

"Фискалните разходи са огромни, но голямо и продължително увеличаване на безработицата щеше излезе още по-скъпо в дългосрочен план", показва анализът на Блумбърг.

Картината изглежда далеч по-драматична в САЩ, където този петък се очакват важните данни за месечната работна заетост и ниво на безработица през април. Априлският доклад може да покаже спад на американската трудова заетост с цели 20 - 21 милиона. Това би било 26 пъти повече от най-лошите месечни данни по време на финансовата криза преди десетилетие.

Анализът на Блумбърг обаче показва, че европейският пазар на труда също е далеч от това да се окаже невредим. В Германия през миналия месец имаше рекорден скок с 373 хиляди на заявленията за помощи за безработица. По-късно днес пък се очакват данните за безработицата в Испания - една от най-силното засегнати страни от коронавирусната пандемия.

Според Блумбърг, дори при по-оптимистичен сценарий безработицата в 27-те страни членки на ЕС ще нарасне до 7,6% от 6,5% през февруари - месецът, преди да бъдат въведени строгите антивирусни ограничения. Според по-мрачен сценарий, при който социалното дистанциране и карантинните мерки продължават и през лятото, процентът на безработица в ЕС може да надвиши 11% и да не успее да се върне към нивата от 2019 г. чак до 2024 г.

Междувременно правителствата започват да опитват постепенно завръщане към нормалността чрез разхлабване на ограниченията на публично движение, възобновяване на училищата, като и някои ресторанти могат да отворят при определени условия. Но това ще бъде бавен път и редица фирми няма да могат да работят с пълен капацитет в продължение на месеци. Това означава, че работните места ще останат в риск, а някои напълно ще изчезнат.

"Безработицата се повишава до нива, каквито просто не сме виждали от Голямата депресия от преди близо век“, заяви пред телевизия Блумбърг Сара Хевин, главен икономист в лондонската банка Standard Chartered. "Безработицата ще намалее, след като приключи въведената блокада и изолация, като ще наблюдаваме известен спад, но е много вероятно равнището на безработица в Европа да остане много високо за известно време".