Бързото навлизане на изкуствения интелект променя икономиката с невиждана скорост. Появява се нов тип компании – почти без човешко участие. Това носи огромен риск за нискоквалифицираните кадри, които могат да се окажат излишни в рамките на следващото десетилетие, въпреки очаквания ръст на производителността. Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Цветан Радушев, основател на Академия "От 0 до Успех".
„Най-значимата заплаха е насочена към служителите, които изпълняват рутинни интелектуални задачи,“ коментира Радушев. Той прави паралел с индустриалната автоматизация в автомобилостроенето, но подчертава решаващата разлика:
„Докато при старите роботи човек трябваше да натиска копчета, сега изкуственият интелект се самообучава и взема решения сам.“
Изчезващи професии и нови предизвикателства
Тази способност на AI да се усъвършенства сам превръща опасенията за изчезване на цели професии в реалност. Най-застрашени са секторите, свързани с обслужване на клиенти, преводи и базов анализ на данни. Дори ИТ индустрията – символ на висококвалифицирания труд – вече усеща натиска.
„Хората с по-малко от пет години опит са уязвими. Изкуственият интелект вече може да работи на нивото на млад специалист с две-три години стаж,“ посочва Радушев.
Огромен енергиен глад
В краткосрочен план сериозен проблем се очертава и производството на видеокарти, нужно за обработка на данни. Това води до скок в консумацията на електроенергия.
„В следващите пет до десет години центровете за данни ще се увеличат с между 50 и 100 процента, за да поемат информационния поток,“ прогнозира експертът.
В по-дългосрочен план обаче технологиите ще станат по-ефективни. Алгоритмите ще кешират повече информация и ще изискват по-малко изчислителна мощност.
AI агентите – новата работна сила
Най-дълбоката промяна в бизнес моделите идва с появата на така наречените AI агенти – автономни системи, които си взаимодействат без човешка намеса.
„Те могат да се самообучават, да анализират, да комуникират помежду си и дори да се учат един друг. Вече има бизнеси, които функционират почти без хора,“ отбелязва Радушев.
Всеки агент може да бъде „обучен“ с конкретно намерение – например търговец, който предлага продукти, след като друг агент е идентифицирал потенциален клиент. „Те работят като добре сработен екип,“ допълва той.
Българският пазар и новата реалност
У нас все повече компании прибягват до изкуствен интелект, за да компенсират недостига на работна ръка. Това вече се усеща в счетоводството, финансите, маркетинга и рекламата, където част от специалистите се отказват от професията.
„Много хора напускат, защото не могат да се реализират – AI вече върши по-добре част от техните задачи,“ обяснява Радушев.
Ефективност срещу заетост
Според него световният пазар на труда е на прага на парадокс: безпрецедентна ефективност, но и сериозна безработица.
„Нискоквалифицираните ще бъдат заменени от хора, които умеят да работят с AI. Не изкуственият интелект ще измести хората, а онези, които го владеят,“ подчертава той.
Технологичната революция вече не поставя въпроса дали хората ще бъдат заменени, а кои ще успеят да се адаптират достатъчно бързо, за да останат част от новата, автоматизирана икономика.
