За много компании проблемите на техните конкуренти биха били повод за празнуване. Но за руския ядрен конгломерат „Росатом“ скорошните проблеми на конкурентите им Westinghouse, Areva и КЕРСО напротив предизвикаха безпокойство, пише в свой анализ на страниците на Financial Times анализаторът Хенри Фои.

Проблемите, с които се сблъскаха тези компании, отразяват заплаха от по-мащабен характер за атомния отрасъл, произлизаща от страна на възобновяемите и други източници на енергия, отбеляза Кирил Комаров, първи заместник-генерален директор на „Росатом“, коментирайки амбициозните планове на компанията, която понастоящем активно разширява своя бизнес.

„Това не е толкова проблем на отделните компании, колкото е проблем на целия отрасъл“ – каза Комаров. „В момента конкуренцията не е между отделните играчи в атомния отрасъл. За да достигнем до разумно, икономически обосновано решение, ние се конкурираме с въглища, с газ, с възобновяеми източници на енергия“.

На ядрения отрасъл влияят негативно също увеличението на разходите за ядрени технологии от следващо поколение и намаляване на количеството нови поръчки, отчасти заради увеличението на конкуренцията с възобновяемите и други алтернативни източници на енергия.

Японската компания Toshiba се отказа от международните си проекти след като финансовите загуби на нейното подразделение Westinghouse достигнаха 6,3 милиарда долара, френската Areva затъна в дългове и преживява дългосрочно преструктуриране след държавна рекапитализация, а новият президент на Южна Корея обеща да се откаже от ядрената енергетика, което се оказа удар за държавната компания КЕРСО.

„Основният проблем за цялата ядрена промишленост е отсъствието на доверие“ – обясни Комаров. „Неуспехите на отделните компании, с който и да е проект, се отразяват негативно на всички... и именно затова ние не можем да кажем, че сме щастливи от случващото се с Аreva и Westinghouse“.

Много анализатори смятат още, че конгломератът „Росатом“, обхващащ всички сфери на ядрената енергетика, извлича изгода от усложняващата се кризисна ситуация, особено като се вземат предвид неговите амбиции. Компанията ще реализира 42 проекта за атомни централи в 12 страни, включително в членките на ЕС Финландия и Унгария. Държавната корпорация стартира в експлоатация 10 енергоблока за последното десетилетие и има задгранични поръчки за следващите 10 години за сума надхвърляща 133 милиарда щатски долара, без да се отчита бизнеса на компанията в Русия. Тези факти оказват голямо влияние на прогнозите на Международната енергийна агенция (IAE) за тройното увеличение на енергийната ядрена мощност до 2060 г.

„Росатом“ често е сравнявана с държавно министерство. Компанията има голямо влияние в Москва, в сравнение с нефтогазовите гиганти „Роснефт“ и „Газпром“. Въпреки че „Росатом“ винаги подчертава, че е извън политиката, промишленото влияние на компанията помага на Кремъл. През декември 2015 г. в Турция бе спряна работата по проекта за строителство на четирите реактора с обща стойност 22 милиарда щатски долара след като турските военно-въздушни сили свалиха руски изтребител. Но скоро след затоплянето на отношенията през 2016 г. работата бе възобновена. Наскоро „Росатом“ подписа предварително споразумение за продажбата на турски инвеститори на 49% дял от проекта.

„Росатом“ строи още електроцентрали в Беларус, Индия, Иран, Китай и Бангладеш, както и осем обекта в Русия. Бяха подписани споразумения за проекти в Египет, Нигерия, Йордания и Армения.

Обаче не всички се радват от увеличеното влияние на „Росатом“. Така ролята на руската корпорация в качеството й на притежател на 34% от акциите, източник на финансиране и доставчик на ядрено гориво на финландската АЕЦ „Ханхивики“ 1 почти причини събарянето на правителството на Финландия през 2014 г., когато партията на „зелените“ напусна предишната управляваща коалиция в знак на протест.

Поради опасенията на Брюксел за руското влияние върху източната част от блока на ЕС, на Съюза му трябваха три години, за да одобри строителството на АЕЦ „Пакш“ 2, която се финансира и строи от „Росатом“.

„Росатом“ определено се опитва да провежда експанзионистична политика... И това създава опасения в някои държави и компании от Евросъюза, откакто „Росатом“ се контролира от Кремъл. Той е напълно лишен от прозрачност“, коментира Пол Дорфман, професор в Енергийния институт на Университетския колеж в Лондон. „Росатом“ обещава много, но може и да не донесе този „ядрен Ренесанс“, както изглежда“, добавя той.

Но, отчитайки проблемите на западните конкуренти и рязката смяна на стратегията в Сеул, някои анализатори в сферата на атомната енергетика говорят, че само групата, контролирана от държавната компания в Китай има мащаб, достатъчен да се конкурира с „Росатом“.

„Такава възможност съществува, и тя само ще става по-голяма, ако решението на корейското правителство постави под заплаха КЕРСО (Корейската корпорация за електроенергия), казва Тим Йео, председател на профилната група „New Nuclear Watch Europe“. „Ако това се случи, пазарът ще бъде открит за световната доминация на Русия и Китай“.

„Росатом“ вече успешно използва своите преимущества. Миналата година компанията подписа своя първи договор за доставка на ядрено гориво за АЕЦ, построена от западния конкурент на „Росатом“ – Westinghouse, в Швеция. Според Комаров подобна сделка е възможна и се очаква и в Съединените щати.

„Росатом“ се цели в пазара на страните от Южна Америка и Африка, а наскоро със Саудитска Арабия подписа „голямо рамково споразумение, което позволява да се започнат преговори“.

Но най-голямата промяна в стратегията на „Росатом“ е скорошното решение за инвестиции във ветроенергетиката. Компанията преоборудва част от своите производствени мощности за производство на турбини. По думите на представители на „Росатом“, опитът с управлението на ядрени енергийни обекти е полезен при управлението на ветреноенергийни инсталации.

„Ние не инвестираме в Макдоналдс, защото не разбираме нищо от бургери“, коментира Комаров. „Но ние можем да изпозлваме нашия промишлен потенциал и знание за пазара, за да заемем място в нов енергиен сегмент“.

Русия също неотдавна предостави нови субсидии за родни технологии в областта на възобновяемите източници на енергия.

„Всички ядрени компании започват да разбират цялата сериозност на опасността от конкуренцията от страна на рязко поевтиняващите възобновяеми източници на енергия, смята Тим Йео.

„Росатом“ се обърна към ВЕИ съвсем навреме и може да получи „преимуществото на втория играч“, доколкото в момента компаниите, които инвестират в тази област, получават изгодата от по-ниските стойности на реализация на проектите“.

Въпреки това Кирил Комаров не е пропагандист на възобновяемите източници на енергия. Той отбелязва, че за производството на електроенергия, която да е еквивалентна на един АЕЦ с мощност 1200 MBт е необходимо да бъде изграден ветропарк с големината на Андора и панел със слънчеви батерии с размерите на Копенхаген, и добави още, че „рещението се крие в комбинацията от двете, в правилния микс от АЕЦ и ВЕИ“.

„Ако ние действително искаме „едно зелено бъдеще“ за света... то тогава в него трябва да има място за всеки“, уверен е Комаров.