Делът на разходите на българските домакинства за електричество се очаква да нарасне над 2 пъти в средата на века от сегашните 4 на сто до 8,5%. Това сочат трите сценария за бъдещото развитие на сектор енергетика до 2050 г., които бяха представени днес от една неправителствена организация у нас.

Първи сценарий, наречен „Без цел“, отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики, включително и целите на ЕС за възобновяема енергия до 2020 г. и изграждането на всички електроцентрали, включени в официалните документи за планиране, съчетано с повишаваща се цена на въглеродните емисии. За субсидии за ВЕИ хазната би изхарчила 2,144 млрд. евро.

Сценарий „Декарбонизация“ - отразява дългосрочната стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96,7% в съответствие с целите на ЕС, като до края на 2050 г. за подпомагане на зелената енергия ще трябва да изхарчим почти 4 млрд. евро.

Вариантът „Забавена декарбонизация“ включва първоначално изпълнение на настоящите национални инвестиционни планове, последвани от промяна посоката на политиката след 2030 г. Което води до реализирането на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при предишния сценарий, но цената за периода скача на 7,472 млрд. евро.

Сметките показват още, че поскъпващите квоти за въглеродни емисии, въглищата и природния газ ще доведе до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро на МВтч през 2016 г. до над 74 евро на Мвтч след 32 години.

На събитието председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев обясни, че санирането досега икономисва по 1 млн. МВтч електроенергия годишно, което се равнява на 140 мегавата инсталирана мощност. „Тъй като спестяването идва главно през зимния сезон, това означава, че намалената консумация пести 280 мегавата инсталирана мощност. Това е доказателство, че енергийната ефективност е един от правилните пътища за декарбонизацията. Депутатът подчерта, че основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. "Грешките са ставали, защото са се взимали решения на политически и геополитически принципи, а не на пазарни", каза още той.

Източник: "Монитор"