При неголям интерес в пленарна зала депутатите обсъдиха на първо четене бюджета на България за 2024 г. в понеделник. Заседанието бе извънредно. Макрорамката е ясна -  правителството залага бюджетен дефицит от 3% от БВП, или 6.2 милиарда лева. 

Предвидените приходи за догодина са 75,1 млрд. лева или 36,5% от БВП, а разходите - 81,3 млрд. лева или 39,5% от БВП, Финансовата рамка е правена при хипотеза за ръст на икономиката от 3,2 % за 2024 г- и 1.8% до края на тази година и средносрочна инфлация от 4,8 на сто, пише "Марица".

"Доста вероятно е инфлацията да падне под тези нива", оптимист бе министърът на финансите Асен Василев, който в късния следобед вчера представи отново основните политики в проектобюджета. Той подчерта, че за първи път в бюджет 2024 тук е изнесена капиталова програма за общините, за средства от която те ще кандидатстват с готови проекти.

"Това е изключително важно, защото  в последните 20 години се планират капиталови инвестиции, а не се изпълняват. За последните десет години например кумулативно не били инвестирани над 16 млрд. лева. Това е и една от причините да изоставаме от Румъния например.", посочи той. "Политика по доходите е доста амбициозна, като очакваният среден ръст в заплатите е 11%,  тоест два пъти по-висок от инфлацията. Като цяло е бюджетът е добре балансиран  с акценти инвестиции и повишаване на доходите", обобщи Асен Василев.

Припомняме, че на 24 ноември правителството прие проекта за бюджет за 2024 г., а на 28 ноември той беше одобрен от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Малко по-рано днес проектобюджетът бе обсъден на второ четене от Комисията по бюджет и финанси, като някои от точките срещнаха голям отпор от депутатите. 

Бюджетът предвижда увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лева на 933 лева. Такъв голям скок в размера на МРЗ никога не е имало. Пенсиите ще се актуализират по швейцарското правило през лятото. Това означава 55 лева повече за най-ниските пенсии и около 80 лева средно за останалите, коментира финансовият министър Асен Василев. Така минималната пенсия за стаж и възраст от 1 януари до 30 юни ще бъде 523,04 лв., а от 1 юли до 31 декември – 580,57 лв. Депутатите приеха и размерът на еднократната помощ по Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурено лице за 2024 г. да бъде в размер на 540 лв.

Другото важно за жените, които ползват майчинство, е че парите за втората година се замразяват на 780 лева. 

Въпреки споровете, депутатите не приеха ​отпуска за отглеждане на дете от 1 до 2 години да е равно на минималната работна заплата. Мярката щеше да струва около 76 милиона лева. Тези пари можеха да дойдат от свръхпечалбите на банките /идея на Румен Гечев, БСП/ или „четири Страйкъра по-малко“ /според депутатите на „Възраждане“/.

Не минаха предложенията на министерството на финансите минималният осигурителен доход да е 933 лева, колкото ще е минималната работна заплата от следващия месец, както и предложенията МОД да е 850 лева. След три прегласувания на текстовете, депутатите в бюджетната комисия се разбраха да направят допълнителни консултации с министерството на финансите по предложените текстове. Максималният осигурителен доход се вдига от 3400 на 3750 лева. 

Здравноосигурителните приходи за 2024 г. са разчетени с ръст от над 1.1 млрд. лв. спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. В тях приходите от здравноосигурителни вноски, събирани от НАП, са с над 593 млн. лв. повече, в т.ч. са отчетени ефектите от увеличения размер на минималната работна заплата (от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г., от 780 лв. до 933 лв. за 2024 г.) и евентуалният ефект от повишаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се от 780 лв. на 933 лв. Отразен е също ефектът от увеличаване на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук