Днешният ден е исторически, тъй като с него приключва един дълъг цикъл, започнал от 1989 г. Може би 1 януари 2026 г. ще бъде краят на прехода в България. Така историкът доц. Михаил Груев коментира в „Здравей, България” по NOVA влизането на страната ни в еврозоната.
„Дали имаме връзки с Русия, или не е друг процес, обвързан с манталитета на няколко поколения българи, преди те да се променят. Това не означава, че трябва да обърнем гръб на тази държава и този народ, а да преосмислим начина, по който гледаме на тях и да подхождаме със здравословна критичност, която няма общо с фобия или омраза”, каза историкът д-р Александър Стоянов.
Груев е на мнение, че след 1 януари догодина страната ни ще върви без емоции по общия европейски път.
Стоянов смята, че българите нямаме „голямо семейство”, с което да се свържем така, както е при западноевропейските страни, и вероятно на това се дължат и силните емоции в определени исторически моменти.
„От историческа гледна точка българският лев първо е метален според закона от 1880 година. През 1894 г. се въвежда и паричния лев. Но той винаги е бил функция от големите европейски валути. В началото е бил вързан към френския франк. След това има златно покритие и самостоятелно разривите, но това продължава до Голямата депресия от 1929 година. След Втората световна война е функция от преводната рубла – обменното средство, което обединяваше Източния блок”, разказа Груев.
Стоянов обясни, че първият български владетел, който създава българска валута, е Иван Асен II, като дотогава са се ползвали всички други ресурси, без това да е представлявало проблем за развитието на България. Той даде пример със Златния век по времето на цар Симеон и разширяването на териториите на страната.
Стоянов беше категоричен, че от историческа гледна точка смяната на лева с евро не би трябвало да е свързано с притеснения.
Икономистът доц. Косьо Стойчев и макроикономистът д-р Евгений Кънев също коментираха темата за приемането на единната валута в „Твоят ден” по NOVA NEWS .
„Дебатът за еврото в България се изкриви по две причини. Едната е войната, която направи темата геополитическа, а не само икономическа. Втората – пропагандата, която се разрази като кампания срещу еврото и завари заспали нашите институции”, каза Кънев.
И допълни, че приемането на еврото е просто смяна на валутата, което няма да се отрази на икономиката, тъй като така или иначе страната е във валутен борд.
„Няма нищо драматично във влизането в еврозоната. България не просто не губи идентичността си, тя исторически се връща там, където ѝ е мястото – в семейството на европейските страни. Ще започне преструктуриране на българската икономика, която в максимална степен ще се възползва от възможностите, които еврото ще ни даде”, каза Стойчев.
