Българите масово не се хващат на втора работа, защото смятат, че тя е по-скоро за по-ниско квалифицираните служители. Мотивите им са, че допълнителното препитание не е за кариерно развитие, а за попълване на дупките в семейния бюджет. Това е нова, но устойчива тенденция на пазара на труда у нас.

Това съобщи Валентин Кръстев, управител на фирмата за подбор на кадри Trenkwalder Bulgaria, пише „Монитор“.

Данните на българските експерти се потвърждават и от европейската статистическа служба Евростат за втората половина на тази година. Те показват, че едва 0,5% от нашенците се хващат на втора работа.

Този нищожен процент ни отрежда последното място в Европейския съюз по показателя. Половината от българите с втора работа имат договор, а останалите са самонаети или помагат в семеен бизнес.

Общо в целия ЕС през втората половина на тази година под 4% от заетите хора в трудоспособна възраст са работили на две места. Според Валентин Кръстев у нас не е популярно да се работи на проектен принцип или за по-малко време.

„Свикнали сме да измерваме в свършена работа, а не във време, и то защото просто фирмите са принудени“, казва още той.

Освен липсата на престиж пречка за започване на втора работа у нас е и законодателството, което според Валентин Кръстев не е достатъчно гъвкаво, за да може човек да комбинира заетост чрез трудови договори.

„В България типичният работен ден е 8-часов. Изтече ли това време - втората работа става извънреден труд. Най-популярната втора работа, мога да кажа, че е първата“, категоричен е Кръстев.

Според експерта много хора си доработват първата работа неофициално - много често на служителите им се предлага да работят през уикендите, но не на 8 часа, разяснява Кръстев и подчертава, че по този начин реално хората неофициално работят и като за втора работа.

Въпреки минусите у нас на две места се трудят най-много хора в Нидерландия - 10 на сто във Финландия и Дания - 7%, а в Естония и Литва - 6 на сто.

През второто тримесечие на 2021 г. 13% от заетите хора на възраст между 20 и 64 г. в ЕС са били самонаети.

Останалата част са класифицирани като служители - те са 86 на сто. Под 1 на сто са семейните работници, сочат още официалните данни на Евростат.

Реално обаче предвид кризата, породена от пандемията през последните две години, със сигурност има немалко хора, които работят допълнително, но са в сивия сектор.

Според експерти у нас е трудно да се комбинират трудови договори, защото те реално могат да увеличат позволените работни часове за работника, което е наказуемо от закона. На практика обаче има не малко хора, които работят през почивните си дни и вземат пари в плик.

Това е рисково и наказуемо, но пък е по-лесен за служителя вариант.

Кризата с работната ръка у нас се задълбочава и това сочат данните на НСИ и Агенцията по заетостта само за година.

Новорегистрираните безработни у нас за периода от края на декември 2020 г. до 21 ноември тази година надхвърлиха 250 000 души сочат данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта.

Новорегистрираните безработни в цялата страна за периода от края на декември миналата година до 21 ноември т.г. надхвърлиха 250 000 души.

За същия период започналите работа чрез бюрата по труда са малко над 206 000 лица. Това показват най-новите данни от специализираното наблюдение на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта заради пандемията COVID-19.

В последната наблюдавана седмица от 15 до 21 ноември новорегистрираните безработни в страната са 5 241 души.

Те обаче са значително повече от започналите работа, които са едва 2 869 души. За този период най-голям е превесът на записаните в бюрата по труда над устроените на работа в областите Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Кюстендил, Стара Загора и Хасково.

Социалните експерти припомнят, че от декември 2019 до декември 2020 година записаните в бюрата по труда бяха малко над 418 хиляди души, а започналите работа са били 249 380.