Пожизнената втора пенсия остава мираж за повечето хора. Само един от десет души, които вече са се пенсионирали и взимат пари от задължителните универсални пенсионни фондове, получава пожизнена пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Натрупаните през годините пари на останалите 90% от осигурените в частните фондове не са достатъчни, за да взимат пожизнена пенсия.

Към края на юни 16 096 души получават пари от фондове за извършване на плащания, където отиват парите на осигурените в универсалните пенсионни фондове след като излязат в пенсия. От тях 1695 души взимат пожизнена пенсия, а останалите 14 401 души получават разсрочени плащания, обявиха от КФН, пише "Труд".

Това са хора, осигурявали се в универсални пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първата половина на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1,833 млн. лв. за пенсии, 29,354 млн. лв. за разсрочени плащания и 114 хил. лв. на наследници на хора с пожизнени пенсии или получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пожизнени пенсии през първата половина на годината е 225,12 лв., а средният размер на разсрочените плащания е 399,08 лв., показват данните на КФН.

Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд, така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната пенсия. От 1 юли миналата година минималната пенсия беше увеличена от 370 лв. на 467 лв., а от 1 юли 2023 г. беше повишена на 523,04 лв. Това означава, че до 1 юли 2022 г. за получаване на пожизнена пенсия осигурените е трябвало да имат натрупани пари, достатъчни, за да взимат пожизнено по 55,5 лв. на месец. А от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. минималният размер на новите пожизнени пенсии е нараснал на 70 лв.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си накуп или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване. Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко - еднократно.

Размерът на ежемесечните пенсии при разсрочено плащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпускането им и по-малък от 15 на сто от минималната пенсия. Повечето хора искат да вземат парите си на по-големи месечни плащания, които да получават за по-кратък срок, вместо да взимат минималната възможна сума по-дълго време.

Затова средният размер на разсрочените плащания от януари до юни е 399,08 лв. и е по-голям от изплащаните пожизнени пенсии. В сравнение с първата половина на 2022 г. средният размер на изплатените пожизнени пенсии се увеличава с 24,91 лв., или с 12,44 на сто, а средният размер на разсрочените плащания се увеличава с 84,21 лв., или с 26,74 на сто.

От обявените от КФН данни не става ясно какъв е средният срок, през който излезлите в пенсия хора, ще получават разсрочено парите си. Но в повечето случаи осигурените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени плащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат само на държавната пенсия.

Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на юни е 6138 лв., показват данни на КФН. Тук влизат само данни за хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска.

Тоест изключени са хора, които са емигрирали и въобще не разчитат на българска пенсия, както и сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България. Тези 6138 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална пенсия от 523,04 лв. в продължение на една година.

Средствата са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 399,08 лв. в продължение на 15 месеца, или пък за получаване на 170 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 6138 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 78 лв., ще може да я взима в продължение на около шест години и половина.

Внесохме в частните фондове 1,25 млрд. лв. за шест месеца

Постъпленията от осигурителни вноски в частните пенсионни фондове през първата половина на 2023 г. са общо 1,251 млрд. лв. и се увеличават с 16,15 на сто в сравнение със същия период на миналата година, обявиха от Комисията за финансов надзор. Увеличението на вноските се дължи на вдигане на заплатите и на повишаване броя на осигурените.

Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове, където са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., нарастват с 19,73 на сто. А вноските в професионалните пенсионни фондове се увеличават с 15,59 на сто на годишна база. Намаление в постъпленията от осигуровки има при доброволните пенсионни фондове. За това може да са допринесли отрицателните резултати, които постигнаха частните пенсионни фондове от управлението на парите на осигурените през миналата година.

Средната доходност на универсалните пенсионни фондове за миналата година е минус 10,79%, показват данни на КФН. А средната доходност на доброволните фондове за 2022 г. е минус 9,03%. Това може да е накарало много хора да преосмислят вноските си в доброволните частни пенсионни фондове. Наред с това хиляди хора се отказват от вторите си пенсии и прехвърлят парите си от универсалните пенсионни фондове към бюджета на държавното обществено осигуряване.

Причината за това е, че много хора ще взимат по-малко пари, ако получават две пенсии - държавна и от частен фонд, отколкото ако получават само една държавна пенсия.

Осигурените в частен универсален пенсионен фонд ще получават по-малка държавна пенсия, защото част от осигурителните им вноски не отиват във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО), а влизат в частния фонд. За хората, които се пенсионират през настоящата година, държавната им пенсия ще бъде намалена с малко над 10%, ако са осигурени и в универсален пенсионен фонд. Но през всяка от следващите години това намаление ще нараства, тъй като хората повече години ще са внасяли осигуровки в частния фонд.

Така към 2031 г. намалението на държавната пенсия за хората, които получават втора пенсия, ще надхвърли 15%, а към 2036 г. ще достигне 19%. След 2040 г. намалението на държавната пенсия ще надхвърли 20%, а след 2050 г. ще се задържи на нива около 25 на сто.

Към края на юни 2023 г. нетните активи на всички частни пенсионни фондове са на стойност малко над 21 млрд. лв., показват данните на КФН. В сравнение с края на миналата година управляваните пари от пенсионните фондове нарастват с 9,70 на сто, а за година се увеличават с 14,08 на сто.

Нарастването на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват активите на универсалните пенсионни фондове. За година те се увеличават с 15,10 на сто. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за година съответно с 9,79% и 6,07%.

643 хил. заделят пари по желание

Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове. Сред причините за това може да е повишението на разходите за издръжка на живота.

Вноските в доброволните пенсионни фондове значително намаляха. През първата половина на годината направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 53,35 млн. лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. Това е спад с над 28% спрямо направените вноски през същия период на миналата година, когато те са били 74,24 млн. лв.

Сред причините за този огромен спад може да са лошите резултати на доброволните фондове от управлението на парите на осигурените през миналата година, когато отчетоха отрицателна доходност средно в размер на минус 9,03%. Това може да е накарало много хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия.

Общият брой на осигурените в доброволни пенсионни фондове към средата на годината е 643 803 души. Вноските на повечето от тях, или на малко над 414 хил. души, се правят от техните работодатели. Това е допълнителен стимул за наетите хора към получаваните от тях заплати. 322,2 хил. души сами се осигуряват в доброволен пенсионен фонд. А още около хиляда души са осигурени от някой друг - например вноски за пенсия може да прави техният съпруг.

Средният размер на направените доброволни вноски за пенсия през първата половина на годината е 67,38 лв., при 80,59 лв. за същия период на миналата година, показват данни на КФН. Това представлява спад на средната вноска с 16,4%. Като тук влизат само данни за хора, за които са направени осигурителни вноски. Общият спад на приходите от доброволни вноски е значително по-голям - с над 28%. Явно доброволните вноски на някои хора са намалени като размер, а за други въобще не са правени вноски.

Причина за намалението на доброволните вноски може да е и повишаването на разходите за издръжка на живота.

Поскъпването на стоките и услугите може да е накарало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат в момента.

Общият брой на осигурените във всички видове пенсионни фондове към края на юни 2023 г. е 4 965 310 души, като за година нараства със 77 649 души, или 1,59 на сто. Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове - 80,29 на сто. Хората, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, имат съответно дял от 12,97 на сто и 6,54 на сто.

Постигнаха доходност от 2% за година

Доходността на универсалните пенсионни фондове за период от една година - от края на юли 2022 г. до 1 август 2023 г., е средно 2%, показват изчисления на “Труд news” на база данни на Комисията за финансов надзор. През настоящата година частните пенсионни фондове се представят по-добре отколкото през миналата, в резултат на което повечето са излезли на плюс за период от 12 поредни месеца.

Но два от универсалните пенсионни фондове все още имат отрицателна доходност за 12-те месеца до началото на август.

Доходността на останалите универсални фондове е в много широки граници от 0,10% до 4,66%.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук