Близо 1000 евро ще бъде средната нетна заплата в страната в средата на 2025 г., за когато е новата цел на управляващите за влизането ни в еврозоната. Това показват изчисления, цитирани от “Труд news”.

Българите работят 5 часа на седмица повече от германците, но получават четири пъти по-ниски заплати. У нас след плащане на всички данъци и осигуровки средният размер на нетната заплата е 780 евро, показват данни на Евростат за 2023 г.

А нетната заплата в Германия е 3174 евро. Същевременно средното работно време в България е 40,1 часа на седмица, а в Германия е 34,9 часа.

Дори да отчетем последните данни на НСИ за заплатите в страната и очакваното увеличение на доходите до средата на следващата година, когато е най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната, се оказва, че средната нетна заплата в България при въвеждане на еврото ще бъде около 1000 евро. Така ще бъдем най-бедните сред страните от еврозоната.

Голямата разлика между заплатите у нас и другите страни от ЕС води до това, че много българи емигрират в търсене на по-високи доходи. В България има стоки и услуги, които са по-евтини отколкото в Германия, но някои храни са дори по-скъпи.

Всичко това е причина за ниския жизнен стандарт на голяма част от населението на страната. С годините разликата със стандарта на живот в Германия не намалява, а нараства.

През миналата година нетната средна заплата в България е нараснала с 86 евро, а в Германия със 195 евро.

Най-близо до нас по нетни заплати е Румъния, показват данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след плащане на всички данъци и осигуровки е 925 евро.

Това означава, че в северната ни съседка взимат средно по 145 евро повече на месец, при положение, че повечето храни там са по-евтини.

През миналата година средната нетна заплата в Румъния е нараснала с 22%, или със 168 евро, което е близо два пъти повече от увеличението при нас.

Във всички останали страни от ЕС нетната средна заплата е над 1000 евро. На трето място по най-ниски средни нетни заплати е Хърватия с 1028 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се допълва от Унгария с 1038 евро и Словакия с 1062 евро.

Най-високи заплати сред страните от ЕС взимат в Люксембург - средно 4086 евро сред плащане на всички налози. Топ три на страните с най-високи средни заплати след данъци и осигуровки се допълва от Нидерландия и Ирландия, където взимат съответно средно по 3771 евро и 3596 евро на месец.

На четвърто място е Дания с нетна средна заплата от 3494 евро, а на пето място е Австрия с 3205 евро. Германия с 3174 евро е чак на шесто място сред страните от ЕС в класацията по нетни заплати. Топ 10 на страните с най-високи заплати се допълва от Финландия с 3040, Белгия с 2967 евро, Швеция с 2827 евро и Франция с 2623 евро.

Прави впечатлени, че в едни от страните с най-висок стандарт на живот работят най-малко. Държавите с най-кратка средна работна седмица са Нидерландия (31,6 часа), Дания (33,9 часа), Германия (34,9 часа), Финландия (35,7 часа), Ирландия (35,8 часа) и Австрия (35,9 часа). Тези данни показват, че производителността на труда не зависи само от часовете работа, а от условията за работа, осигурени от работодателя.

Данъчните системи в повечето страни от ЕС са доста по-различни от правилата за облагане на доходите в България. Има различни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат налози.

Затова от Евростат публикуват данни за нетните доходи на работещи съпрузи, които имат деца. И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да намали дължимите си налози с 50 лв. на месец за едно дете, със 100 лв. за две деца и със 150 лв. за три и повече деца.

Така реално данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълнолетие, е по-ниска отколкото на хората без деца. Това облекчение за деца важи за доходите, получени и през настоящата 2024 г. Но дали ще важи и през 2025 г. предстои да решат депутатите при гласуването на бюджета за следващата година.

В България няма детски добавки за хората със средни доходи. Докато в 19 страни от ЕС дават семейни добавки не само на най-бедните, а и на хора със средни доходи. Например двама родители с две деца и средни доходи в Австрия получават 5992 евро на година, в Белгия 4635 евро, в Италия - 4531 евро, в Дания - 3667 евро, в Румъния - 1242 евро, а в Унгария - 835 евро на година.

Данъчно-осигурителната тежест е 22,40% за всички

Налозите върху ниските доходи у нас по-високи от средните в ЕС

Сред най-ниските налози за високи доходи

Данъчно-осигурителната тежест върху ниските заплати в България е по-висока от средното ниво за страните от ЕС.

Данъчно-осигурителната тежест за работниците в България с ниски доходи въобще не е малка, а е по-висока от средното ниво за страните от ЕС, показват данни на Евростат.

Данъкът върху доходите в България е 10% без значение от размера на доходите и е сред най-ниските в страните от ЕС. Но събираните осигуровки от заплатите на хората не са ниски.

В резултат общият размер на данъчно-осигурителната тежест в България за заплати под нивото на максималния осигурителен доход, който за настоящата година е 3750 лв., е 22,40%.

Това означава, че при заплата от 1000 лв., след плащане на всички налози човек получава чисто 776 лв. Като освен осигуровките, които удържат от заплатата, осигуровки за работника плаща и работодателят.

За заплатите над максималния осигурителен доход данъчно-осигурителната тежест е по-малка, защото не се плащат осигуровки върху целия размер на заплатата.

В повечето страни от ЕС има прогресивно данъчно облагане или плосък данък, съчетан с необлагаем минимум. Затова данъчно-осигурителната тежест е различна за хората с ниски и високи доходи.

За човек без деца, със средни за съответната страна доходи, данъчно-осигурителната тежест средно за страните от ЕС е 29,67% и е по-висока от плащаните налози в България - 22,40%.

Ако човек получава с 67% по-високи доходи от средните, за страните от ЕС средната данъчно-осигурителна тежест нараства до 35,16%, при отново 22,40% в България. За тези доходи най-високо е данъчното облагане в Белгия - 47,77%, а в топ три на страните с най-високи данъци влизат и Дания с 41,77% и Германия с 41,60%.

България се нарежда сред трите страни от ЕС с най-ниски налози върху доходи с 67% по-високи от средните. Най-ниско е нивото на облагането в Естония (21,28%), след това е Кипър (21,70%), а ние сме на трето място с 22,40%. Веднага след нас е Чехия с 22,42%.

При облагането на ниските доходи ситуацията е коренно различна и България е сред страните с най-високо ниво на налозите. За човек с доходи в размер на 50% от средните за съответната страна, средно за ЕС данъчно-осигурителната тежест е 19,03% и е по-ниска от тази в България (22,40%).

Само в шест държави от ЕС плащаните налози върху ниските доходи са по-високи, отколкото в България, а във всички останали страни данъците са по-ниски.

Налозите върху доходи в размер 50% от средните са най-високи в Румъния (33,76%), Унгария (33,50%) и Дания (31,50%).

Най-ниски налози върху ниските доходи плащат в Испания (6,69%) и Естония (6,74%), което се дължи на наличието на необлагаеми минимуми.

В Естония има плосък данък от 20%. Но не се облагат месечните доходи до 654 евро, което прави необлагаеми 7848 евро на година.

На следващите места по най-ниски налози за ниските доходи са Кипър (10,95%), Италия (11,31%), Нидерландия (11,57%), Франция (13,75%), Чехия (14,03%), Ирландия (14,13%) и Малта (14,97%).

Нарастват социални помощи

Вдигнаха линията на бедност на 638 лв.

Промяната влиза в сила от 1 януари

Линията на бедност нараства на 638 лв. от началото на следващата година.

Линията на бедност да нарасне от 526 лв. на 638 лв. от началото на 2025 г., реши правителството. Увеличението на линията на бедност е със 112 лв., или с 21,3% спрямо нивото за настоящата година. Това автоматично ще доведе до вдигане с 21,3% и на редица социални помощи и на финансовата подкрепа за хора с увреждания.

Линията на бедност в страната се определя по методология на европейската статистическа служба Евростат - тя е 60% от средния нетен разполагаем доход на хората в страната.

Проблемът е, че линията на бедност, изчислена от НСИ за 2023 г. и публикувана през 2024 г., ще бъде използвана от правителството за официална линия на бедност през 2025 г., тоест две години след годината, за която се отнасят данните. А междувременно и доходите и цените в страната продължават да нарастват.

С увеличението на линията на бедност от 1 януари 2025 г. на 638 лв. ще се окаже, че стотици хиляди пенсионери влизат в групата на най-бедните, защото сегашната минимална пенсия от 580,57 лв. ще остане под линията на бедност.