Какво ще се случи с връзката между Уолстрийт и Мейн Стрийт? Това е ключов въпрос за инвеститорите, позициониращи своите портфейли за 2021 г. Това е важен въпрос и за глобалната икономика и политиците.

През тази пандемична година преживяхме допълнително рязко разширяване на вече забележителната пропаст между финансовите пазари и икономиката. Бързото възстановяване на цените на активите от минимумите от 23 март отведе основните американски индекси до рекордни нива дори преди последните добри новини за ваксините за Covid-19.


В комбинация с още по-приспособимите политики на централните банки това позволи рекордно емитиране на дълг при исторически ниски лихви.

Междувременно глобалната икономическа ситуация остава несигурна. Друга коронавирусна вълна връща части от Европа обратно в рецесия. Това изсмуква енергията от възстановяването на САЩ и ограничава степента, до която по-добре представящите се пазари в Източна Азия могат да бъдат мощен локомотив за глобалния растеж.

Несигурната икономическа перспектива със забележима дисперсия сред системно важни държави е само едно от ключовите наследства на Covid-19, на което пазарите не обръщат внимание поради вярата в способността на централните банки да предпазват цените на активите от неблагоприятни влияния.

Нищо не е по-успокояващо за инвеститора от знанието, че централните банки с много по-дълбоки джобове ще купуват ценните книжа, които притежават, особено когато тези купувачи са готови да го направят на всяка цена и имат неограничен капитал. Рационалният отговор на инвеститорите е не само да заредят гориво, но и да търсят свързани възможности, към които да тласкат средствата, търсещи възвръщаемост.

Резултатът е не само привидно безкрайни ралита, движени от ликвидност независимо от базата. Това променя условията на пазара и обръща традиционните причини и следствия.

Въз основа на това, което знаем днес, предизвикателствата пред инвеститорите през 2021 г. вероятно ще са по-малко за първите няколко седмици и повече по-късно през годината.

Това е така, освен ако внезапно не се ускорят един или няколко фактора, считани за разрушители - обръщане на паричната политика (много малко вероятно), пазарен инцидент поради поемане на прекомерен риск (по-вероятно, но не преобладаващо) и нарастване на корпоративните банкрути (най-вероятно, но с течение на времето).

Инвеститорите засега ще продължат да сърфират по изключително печелившата ликвидна вълна, но ситуацията вероятно ще се усложни с напредването на 2021 г.

Засиленото изкривяване на пазарите на централните банки ще бъде по-трудно да се защити в една възстановяваща се икономика на фона на нарастващите инфлационни очаквания. Колкото и да бъде приветствано това възстановяване, то едва ли ще бъде достатъчно, за да компенсира изцяло въздействието на корпоративните фалити или вредните последици от по-голямото неравенство.

Инвеститорите могат да проклинат деня, в който са се впуснали в класове активи, които са далеч от естествените им местообитания, защото не са достатъчно ликвидни при корекция.

Това включва и готовност за преразглеждане на някои конвенционални мъдрости, преосмисляне на традиционната конструкция на портфейла за влагане на 60% от средствата в акции и 40 в инструменти с фиксиран доход, когато доходността от държавните облигации е толкова изкуствено потисната.

Тази прекъсната връзка продължи много по-дълго, отколкото се очакваше. Това за пореден път илюстрира неволните последици от политическия подход, който поставя прекомерна тежест върху централните банки.

Надеждата за 2021 г. е, че с икономическото възстановяване, движено от ваксините, по-добрите корпоративни основи ще започнат да валидират повишените цени на активите и ще позволят балансиране на паричната, фискалната и структурната политика.

Има два риска и то не само за пазарите. Първо, това, което е желателно, може да не е политически осъществимо, и второ, това, което се е оказало осъществимо, вече да не е устойчиво.

Източник: Financial times