Голяма част от българите се пенсионират, без да са изпълнили стандартните изисквания за възраст и осигурителен стаж, като използват различните възможности, предвидени в Кодекса за социално осигуряване. Това показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ).
Много хора получават инвалидна пенсия заради заболявания още преди да достигнат възрастта за пенсиониране по общия ред. Други се възползват от възможността за ранно пенсиониране при наличие на необходимия стаж, както и от специалните условия за работа при първа и втора категория труд. Не е малък и делът на тези, които не са натрупали пълния изискуем стаж, но все пак получават пенсия след навършване на 67 години.
През миналата година общите условия за пенсиониране бяха 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете. Въпреки това значителна част от новите пенсионери се пенсионират по-рано. Общо отпуснатите нови пенсии са малко над 109 хиляди, сочат данните на НОИ.
Най-голям дял сред новите пенсионери заемат хората на възраст между 50 и 59 години – 40,1%. При групата 60–64 години се отчита лек ръст – от 22,3% през 2024 г. до 23,2% през 2025 г. Данните показват, че приблизително половината от новоотпуснатите пенсии са на хора, които все още не са достигнали изискуемата възраст. Увеличава се и делът на пенсионерите над 67 години – от 8,2% до 10,7% за година.
Това се свързва с трудното покриване на изискванията за стаж и с по-високата заболеваемост във възрастта, която затруднява продължаването на трудовата дейност. Законът позволява пенсиониране на 67 години при минимум 15 години действителен стаж.
Съществен фактор за високия дял на ранно пенсионираните са инвалидните пенсии, които съставляват 41,9% от всички новоотпуснати лични пенсии за миналата година. Увеличението им е свързано и с промени в методиката за определяне на трайно намалена работоспособност, при която към най-тежкото увреждане се добавят 20% от останалите заболявания. Това води до по-голям брой хора, които отговарят на условията за инвалидна пенсия.
Значителен е и делът на хората, които се пенсионират по-рано заради работа при първа или втора категория труд, както и служители в силовите структури. Например при първа категория труд минималната възраст за пенсиониране през тази година е 51 години и 4 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете при минимум 10 години стаж.
При втора категория труд изискванията са 56 години и 4 месеца за жените и 59 години и 6 месеца за мъжете при поне 15 години стаж. Военнослужещи и полицаи могат да се пенсионират на 52 години и 10 месеца при 27 години общ осигурителен стаж.
Всичко това показва, че не само възрастта, но и начинът на натрупване и признаване на стажа води до значителни разлики в пенсионната система. През миналата година средният осигурителен стаж на новите пенсионери, превърнат към трета категория труд, е 34,6 години, а реалният им стаж е 33,1 години. Разликата се дължи на начина на преизчисление, при който стажът от първа и втора категория се зачита по по-благоприятна формула.
При военните и полицаите средният превърнат стаж достига 52,8 години, а реалният е 33,3 години. Именно заради тази трансформация на стажа, при сходни доходи и реално отработено време, техните пенсии са с около 60% по-високи в сравнение с хората, работили при трета категория труд.
