В не толкова далечното минало хората се лекуваха от стрес с шопинг, сега вече ходенето в магазина носи всичко друго, но не и спокойствие. Цените на основните продукти са твърде високи за джоба на средностатистическия българин, който трудно връзва двата края. И това в много силна степен за малките населени места, където възможност за допълнителни доходи няма.
  
В благоевградското село Селище срещаме Елка Христова. Цените в магазина са й болна тема, защото от месеци насам погледне ли витрините и цените на тях, се хваща за главата. Най-страшно за нея е поскъпването на олиото.

В магазина Елка Христова винаги подминава рафтовете с меса и колбаси – за тях пари няма.
 
"Не, постно си готвя, картофки изкарам си, ама си ходи и олиото, върви, а картофките си обичат мазнина… Ние не може да си купим вече, не може да си позволим. Как да вземеш, 20 лева кашкавал взима ли се… 17-18 беше, са викат 20 лева е станал. То яденето ни съсипва. Цените са високи. Хляб, олио, захар, сол, накрая страшна цена", казва тя.

Статистиката в селския магазин в Селище е красноречива. Там продуктите си стоят на витрините, няма кой да ги купи. Хората пестят даже и от хляба.
 
"И хляба некои взимат, днес вземе хляб, утре не взима. Другиден вземе. 2.80 е килограма българската захар, има и по-евтина, но хората си предпочитат българската, защото са берат лозята, трябва да сложиш качествено, за да изкараш… Не купуват чак толкова, не е като друг път как купуваше, са взимат по 3-4 кг, а преди взимаха по един чувал – по 15 кг.", споделя продавачката Елена Димитрова.
 
Да заменяш стоките от магазина с домашно приготвени вече не е особено изгодно, защото производителите гледат тренда на цените и също търсят повече пари. И това кара масово хората все пак да ходят в магазина.

Високите цени в Селище борят с икономии и променени навици - в магазина рестото се събира… до последната стотинка, колкото и ниска вече да е стойността й.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук