На 24 юли 1974 г. атомната електроцентрала в Козлодуй пуска в енергийната мрежа на България първото електричество, произведено от нейните реактори, предава Darik Business Review.

Това става четири години след началото на строителството на централата. Идеята за ядрено производство на енергия в България обаче датира от по-отдавна. 

Защо на България е необходим АЕЦ? 

В годините след Втората световна война България започва усилена индустриализация по модела на Съветския съюз. Този процес обаче поглъща огромни количества енергия и в края на 50-те години на миналия век започва да се усеща недостиг на енергийни ресурси у нас. 

През 1965 г. са произведени общо 8.9 млн. мегаватчаса, но консумацията е 10.3 млн. мегаватчаса, като основното количество енергия се произвежда от водноелектрическите и топлоелектрическите централи.

Страната изпитва дефицит, поради което се въвежда режим на тока, а консумацията за битови потребители се ограничава между 17:30 и 21:30 ч.

В края на 60-те години България внася електричество от Румъния, а също и от вече изградените по това време атомни централи в СССР, но и тази енергия се оказва недостатъчна за бързо индустриализиращата се икономика. 

Според доклад на Министерския съвет от 1968 г., България използва с 40% повече електроенергия на глава от населението от средното за света.

Начало на строителството на АЕЦ Козлодуй 

Предварителната подготовка за развитие на ядрена енергетика в България започва още през 1955 г., когато е сключена междуправителствена спогодба със Съветския съюз и започва подготовката български специалисти.

През 1957 г. е създадена специална правителствена агенция – Комитет за мирно използване на атомната енергия, а в София е изградена Ядрена научно-експериментална база, в която през 1961 г. е осъществена първата в страната верижна ядрена реакция.

През 60-те години съветските власти се ориентират към активно развитие на ядрената енергетика. Тя се разглежда като алтернатива на изкопаемите горива, които се изчерпват в Източна Европа, а транспортирането им от Сибир е трудно.

Военните съображения също са важен фактор, тъй като атомните централи са източник на суровини за производство на ядрени оръжия.

На 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП официално иска помощ от Съветския съюз за проектиране и строителство на атомна електроцентрала и 15 юли 1966 г. е сключена двустранна спогодба за съвместно изграждане на централата на българска територия.

След предварителни проучвания на 27 възможни площадки е решено това да стане при Козлодуй. Предвидено е централата да разполага с два блока от типа ВВЕР-440.

Първата копка на строежа е направена на 14 октомври 1969 г., а активното строителство започва следващата пролет. Обектът е от централно стопанско и политическо значение за режима и в него са концентрирани значителни ресурси, като над 2000 души работят на трисменен режим.

Успоредно с това започва обучението на персонала, който ще експлоатира съоръженията.

Началният етап от строителството на първата (и до момента единствена) атомна електроцентрала в България продължава четири години. На 11 юни 1974 г. е заредено първото гориво в първи блок, на 30 юни е предизвикана първата верижна реакция, а на 24 юли първият генератор е свързан с националната електроенергийна система. 

Още в хода на първия етап на строителство започва предварителната подготовка за разширение на централата с още два блока ВВЕР-440. Трети и четвърти блок са изградени в съседство на първите два и започват да произвеждат електроенергия съответно през 1980 и 1982 г. 

В третия етап от разширениято на АЕЦ-а е взето решене да се инсталират още два блока, които обаче са от по-новото поколение ВВЕР-1000. При третият етап от строителството на площадката, който започва през 1981 г., работят около 10 хиляди души, включително работници и специалисти от Съветския съюз, Полша, Виетнам, Куба и Югославия.

Пети блок е присъединен към мрежата на 29 ноември 1987 г., а шести - на 2 август 1991 г. 

Затварянето на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй 

След Чернобилската авария от 1986 г. опасенията за безопасността на ядрената енергетика, и особено на съветските реактори, се засилват в цяла Европа.

Някои държави от Западна Европа, като Германия, Италия и Швейцария, вземат решение за постепенно затваряне на всички свои атомни електроцентрали.

Доклад от 16 юни 1991 г. на Международната организация за атомна енергия определя, че от гледна точка на безопасността АЕЦ Козлодуй, и особено първите ѝ четири реактора, са в „тежко състояние“.

През 1993 г. България сключва споразумение за дарение от Европейската банка за възстановяване и развитие, което трябва да се използва за повишаване на безопасността на блокове от едно до четири.

Условие на споразумението е четирите блока да бъдат спрени след завършването на ПАВЕЦ Чаира, като в същото време се извърши рехабилитация на пети и шести блок, както и на топлофикационните централи в София и Перник. 

По това време се планира първи и втори блок да бъдат спрени през 1998 г. Впоследствие решението се отлага, като процедурата по окончателното затваряне на блоковете от тип ВВЕР-440 започва през 2003 г. Тя е част от преговорите за присъединяване на страната ни към Европейския съюз.

Първи и втори блок на АЕЦ Козлодуй са спрени на 31 декември 2002 г., а трети и четвърти - на 31 декември 2006 г. 

Днес на площадката на АЕЦ Козлодуй остават да работят реакторите ВВЕР-1000 на пети и шести блок, които произвеждат близо 17 млн. мегаватчаса годишно, което се равнява на около 45% от общото потребление в страната.