В предложението за въвеждане на единна минимална работна заплата в ЕС се налагат няколко ориентира - да се определи еднаква кошница от услуги и стоки в ЕС и спрямо нея да се определи съотношението на минималната заплата. Цели се да се определи и средната работна заплата, но това не върши работа не само за България, а и за цяла Източна Европа. Това каза председателят на КНСБ Пламен Димитров в ефира на bTV.

„Има 6 държави в ЕС, в които няма единна минимална заплата, нито часова ставка. В тях живеят половината от трудещите се в ЕС. Безработицата там е с 40% по-ниска. В тях хората живеят по-добре. Доходите в тези страни са с 60% по-високи. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Димитров не се съгласи с тези твърдения.

Велев уточни, че ЕК не цели определяне на минимална работна заплата еднаква за всички, нито за отделни страни. „Това е отклоняване на вниманието на вниманието на страните в ЕС, в същото време ни изнасилват със зелената сделка, която ще направи доходите по-отдалечени от потребностите“, добави представителят на бизнеса.

„Целта на ЕК е установяване на по-справедливи заплати в съюза“, смята Димитров. „Трябва да кажем истините. 25 страни в ЕС има установени минимални работни заплати. Няма страни без такива. Там където мислим, че няма, те са договорено по браншови организации“, подчерта председателят на КНСБ.

„Няма лесен начин да живеем по-добре, за да стане това, трябва да работим повече“, заяви Васил Велев. „Това се нарича адекватност“, добави Велев.

Пламен Димитров каза още, че тези механизми трябва да се договорят колективно.