Законът, приет от българския парламент, блокира формалната смяна на собствеността на стратегическия за страната актив „Лукойл“ в България.
Вчера „Лукойл“ съобщи, че швейцарската „Гънвор груп“, собственост на шведския бизнесмен Торбьорн Торнквист, може да придобие чуждестранните му активи, концентрирани в „Лукойл интернешънъл“. Сред тях попада и рафинерията в Бургас, тъй като „Лукойл интернешънъл“ включва „Литаско“, собственик на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
Само няколко дни по-рано парламентът прие закон, предложен от ДПС-Ново начало, ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и Има такъв народ, който задължава всяка сделка с четирите български дружества на „Лукойл“ – „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД – да преминава през двойно одобрение: първо от ДАНС, след това от Министерския съвет.
ДАНС извършва предварително проучване и дава писмено становище за всяка сделка с дялове или акции, както в тези дружества, така и в свързаните с тях фирми, регистрирани в България или чужбина, пряко или непряко собственост на руската „Лукойл“ или свързани с нея лица. Без положително становище от ДАНС сделката е нищожна по закон.
Преведено на по-прост език, всяка евентуална продажба между „Гънвор груп“ и „Лукойл“, включваща „Литаско“ и четирите български дъщерни дружества, трябва да бъде одобрена от българското правителство, иначе няма да има правни последствия за страната.
Сделката ще изисква одобрение и от европейските и националните регулаторни органи в държавите, където са международните активи на „Лукойл“. Освен това, САЩ ще следят процеса чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), тъй като предишният собственик на „Гънвор“ беше санкциониран през 2014 г., а наскоро санкции получи и самата „Лукойл“.
Съмненията са, че „Лукойл“ се опитва да се освободи формално от активите си чрез подставен купувач, а връзките на „Гънвор“ с Русия само засилват тези опасения. Въпросът остава дали законът ще гарантира прозрачна и законосъобразна смяна на собствеността на стратегическия актив, но поне правната рамка вече е налице.
