Има проблеми в икономиката, които се задълбочават, и те са риск за държавата. Например в енергетиката - в топлофикационния сектор имаме сериозни проблеми, особено софийската, която непрекъснато излиза все повече в непланирани ремонти, дълговете й гонят 800 милиона лева. Във водния сектор е същото положение - в някои градове водата не идва, заяви в ефира на "Канал 3" икономистът Владимир Каролев.
 
"В Марица-изток мините и ТЕЦ-ът са в много тежко състояние. Искам по-скоро в тези сектори, които са основни в икономиката, именно там държавата да направи реформи, вкл. да отвори малко партньорство с частния сектор - както се прави в София, например", препоръча Каролев.
 
Колегата му Румен Гълъбинов добави: "Да продължа темата, в ТЕЦ-овете по екологични причини проблемите може да стигнат дори до затваряне. Друг проблем е транспортът - БДЖ е като едно трънче в петата. Но всяко следващо правителство досега не може да намери вариант - концесия ли, или друго", изтъкна той.
 
За дебата между премиера Борисов и Слави Трифонов за дълга на България Владимир Каролев обобщи: "Парадоксалното е, че и двамата са били прави". И уточни: "Господин Борисов е казал горе-долу точната цифра - публичният дълг на държавата и общините, е малко над 20% от брутния вътрешен продукт (БВП). А Слави Трифонов казал абсолютното число - около 24 милиарда лева, така че парадоксално и двамата са били прави в това, което говорят. Но е странно, че премиерът и най-големият шоумен в България не знаят как да обяснят това - явно нямат икономическа грамотност. Да вземат съветници да ги съветват", препоръча Каролев.
 
Румен Гълъбинов изтъкна, че още сме далеч от най-ниското съотношение на публичния дълг спрямо БВП - 13% от времето преди световната финансова криза. "Не сме се върнали към 13% - най-ниското съотношение, отпреди кризата. Има мотивация за още оптимизиране на дълга като съотношение към вътрешния продукт. Трябва да мислим как да намалим частния дълг - това е отдавнашна слабост:  частният дълг, фирмени задължения. На държавно управление ниво смятам, че се справяме добре", бе оценката на Гълъбинов.
 
"През 2008 стигна до 13%, очаква се да спадне - догодина се очаква 17% съотношението на дълга към БВП", допълни Владимир Каролев.
 
Според него България остава добро място за инвестиции, което се доказва от чуждестранните инвестиции, по който показател не излизаме от челната десетка в ЕС. "Не виждам причини да се хвалим кой знае колко, но също и да се оплакваме. От 2009 г. има спад в чуждестранните инвестиции и за това си има обяснение: дотогава идваха по финансовия сектор, от чуждестранни банки към българските им клонове, сега започват да си ги връщат. Ако една банка плати голям дивидент, това се води като намаляване на чуждестранните инвестиции", даде пример Каролев.
 
"Има и друг пример - един италианец, станал българин, голям български инвеститор, има и винарни и фабрики, когато стана български гражданин, неговите инвестиции - 100 млн. евро, стават автоматично местни инвестиции", допълни Владимир Каролев. 
 
По думите му положителната тенденция в чуждестранните инвестиции в България е във факта, че те се насочват към преработвателната промишленост. "Все повече инвестиции са в преработвателния сектор, ето с това може да се похвалят министрите. Миналата година има близо милиард и 400 милиона евро преки чуждестранни инвестиции, много е важно, че се инвестира повече в преработвателната промишленост, в създаване на стоки и услуги", обясни Каролев и заключи: "Така че не виждам голяма драма в чуждестранните инвестиции, това ни слага в първата десетка в ЕС - което казва, че България е добро място за инвестиции."