През следващите пет години само в западната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия цели 30 000 занаятчийски предприятия ще трябва да си търсят нови шефове. Причината: сегашните собственици искат най-сетне да излязат в пенсия, пише Факти бг.

Намирането на заместник обаче се оказва трудно начинание. Манфред Рил от град Витен в Рурската област го знае от собствен опит. Неговата електротехническа фирма "Рьослер" върви много добре, има голям брой постоянни клиенти и общо 20 работници. Дъщерите му обаче не искат да поемат ръководството на предприятието. Нито пък четиримата му главни техници. "Предпочитат да останат на позицията, на която са сега", казва в интервю за радио WDR2 70-годишният германец, който вече три години търси човек, който да го наследи начело на фирмата. "В днешно време много хора предпочитат да не поемат рискове и да не носят отговорност, тъй като искат да имат повече време за семейството си", обяснява в тази връзка Биргит Хемзинг от Занаятчийската камара в Дюселдорф.

Ако до две години не намери подходящ кандидат, Манфред Рил ще трябва да закрие предприятието си. Подобна съдба грози цели 4000 занаятчийски предприятия в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Проблем обаче е не само липсата на хора, които да поемат ръководството на дадена фирма, а най-вече недостигът на занаятчии като цяло.

Младежите не искат да стават занаятчии

"При нас кандидатите за придобиване на занаятчийска квалификация преминават първо триседмичен стаж. За съжаление повечето се отказват от професията още през този период", оплаква се собственик на занаятчийско предприятие пред радио WDR2. Водопроводчик от Кьолн пък признава, че много малко от кандидатите притежават нужните качества. Анжело Димперио, собственик на фирма за инсталация и ремонт на санитарна и отоплителна техника, е още по-директен: "18 от 20 кандидати въобще не стават за тази професия", казва той пред кьолнския вестник "Експрес".

 

Недостигът на майстори и техници се усеща и от клиентите. Много фирми отказват поръчки или пък ги изпълняват чак след месеци. Ако например се обадите през март, за да сменят крана на чешмата ви с по-модерен, вероятно ще ви отговорят, че могат да изпълнят поръчката чак през юли. Ако пък ви трябва зидар, ще ви се наложи да чакате средно 11 седмици. За електротехник се чака най-малко 9 седмици. През последните години запитванията са толкова много, че редица занаятчийски предприятия в Северен Рейн-Вестфалия изобщо не приемат нови клиенти и откликват само при спешни случаи. Или пък изискват неприлично високи цени за дреболии. Потвърждава го Ерик Уве Амая от кьолнското сдружение "Дом и собственост": "Някои предприятия нарочно посочват твърде високи цени за малки поправки - за да накарат клиентите сами да се откажат от поръчката си".

Как се стигна дотук?

Допреди десетина години занаятчийският бранш в Германия беше в застой. Покрай световната финансова криза обаче лихвите спаднаха значително, в резултат от което от 2010-а насам в строителството се наблюдава истински бум. Все повече хора си строят собствен дом или пък се захващат с основен ремонт. А за това са нужни водопроводчици, електротехници, фаянсаджии, дърводелци, зидари...

Но бумът в строителството не е единствената причина за това развитие - все по-малко млади хора избират занаятчийски професии, защото предпочитат да завършат висше образование, вместо да се обучават три години за придобиването на професионална квалификация. "Занаятчийството е много интересен отрасъл, пълен с вълнуващи професии. И заплащането е много добро. Често занаятчиите печелят дори повече от някои висшисти", казва министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет в интервю за WDR2. И добавя: "Задача на политиката, на медиите и на занаятчийските организации е да подобрят имиджа на тези професии".

Но как се стигна дотук? "Години наред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие твърдеше, че в Германия има твърде малко висшисти. И че човек има добри шансове за професионална реализация само ако получи добро образование", казва Ханс-Петер Волзайфер от Занаятчийската камара в Кьолн във включване на живо по WDR2. И добавя, че именно това е причината за влошения имидж на професиите от занаятчийския бранш. "Днес 60% от абитуриентите продължават образованието си във висши учебни заведения. И изведнъж няма достатъчно хора за цели 130 занаятчийски професии", посочва експертът.

Добри пари, почти никаква безработица

При това заплащането в този бранш не е никак лошо. Още по време на обучението си младежите получават заплата - за разлика от студентите. "През третата година от професионалното си обучение занаятчиите получават 14 000 евро годишно", казва Волзайфер и добавя: "Освен това между заплатите на занаятчиите и на завършилите бакалавърска степен няма почти никаква разлика. А безработицата в занаятчийския бранш е само 1,6%".

"Крайно време е да се разделим с тази мания за още и още академици", четем в коментар по темата на WDR4. "Навсякъде казват: младежите трябва да следват, само с висше образование можеш да постигнеш нещо. И ето, че днес университетите са препълнени (...) В центъра на вниманието са все висшите учебни заведения. В новия коалиционен договор думата "студент" се среща цели 24 пъти, докато за "обучаващ се за занаятчия" става дума само два пъти - и то във връзка с това, че кандидат-занаятчиите получават безплатна карта за транспорт. (...) За да подобрят имиджа на занаятчийския бранш, за да направят тези професии по-привлекателни за младите хора, политиците трябва да свършат много повече. Само с безплатни билети няма да стане."