Мъжете взимат с 25% по-високи заплати от жените, показват данните на Националния статистически институт. Средната заплата за цялата 2016 г. е 11 379 лв. Това означава, че на месец работниците са взели средно по 948 лв. за труда си, като мъжете получават по 212 лв. повече от жените. Тези данни показват какво е възнаграждението според пола без да се отчитат индивидуалните характеристики на наетите като възраст, трудов стаж, режим на работно време, образование и др., които могат да са причина за различието в заплатите. Най-голяма разлика във възнагражденията между мъжете и жените има в здравеопазването и социалната работа. В тази сфера мъжете печелят средно по 16 882 лв. на година, което е с 62% повече от заплатите на жените, показват данните на НСИ, цитирани от "Труд".

Това обаче се дължи на факта, че повечето медицински сестри са жени, а те взимат по-ниски заплати от лекарите. Така и средната заплата на жените, които работят в здравеопазването, пада. Много голяма разлика във възнагражденията има и в преработващата промишленост, където мъжете печелят с 42,6% повече от жените. Тук обаче заплатите много зависят от типа производство и позицията, на която е нает съответният работник. Например повечето шивачки са жени, а те взимат доста ниски заплати. В редица по-тежки производства заплатите са по-високи, но там наемат повече мъже. Интересно е обаче, че много големи разлики във възнагражденията по пол има и в сектора „финансови и застрахователи дейности”.

Там мъжете взимат с 47% повече от колежките си. Средната годишна заплата за сектора е 20 126 лв., което прави 1677 лв. на месец. Мъжете обаче взимат по 2142 лв., а жените – 1454 лв. на месец. В този сектор заплатите се определят основно от това на каква позиция работи човек. Явно мъжете по-често се изкачват по-нагоре в йерархията в банки и застрахователи. В сектора „създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” разликата в заплащането на мъжете и жените също е доста голяма. В този сектор заплатите са най-високи – средно 27 535 лв. на година, или 2295 лв. на месец като вече изпреварват възнагражденията на банкерите и застрахователите.

А мъжете в сектора взимат с 45%, или с 815 лв. на месец повече от жените.

В строителството Дамите печелят повече

Интересното е, че в два сектора от икономиката жените получават повече от мъжете. Първият е административни и спомагателни дейности, където средната годишна заплата е 8988 лв., а трудът на жените е оценен със 17% повече от този на мъжете. Другият сектор, където жените взимат повече от мъжете, е строителството, показват данните на НСИ. В този сектор средната годишна заплата е 9289 лв. А по-високите възнаграждения на жените се дължат на това, че в строителството на най-ниско платените позиции работят мъже. Жените в бранша може да са проектанти или архитекти, но едва ли са много жените, които леят бетон.

Затова жените в строителството взимат средно с 10,7% повече от мъжете.

Изкарваме по 1095 лв. Доходите с 10% ръст за година

Средната работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2017 г. е 1095 лв., като е по-висока с 10,6% спрямо същия период на предходната година. Това е посочено в Месечния обзор на българската икономика, изготвен от експертите в Министерството на финансите. Ръстът на заплатите се ускорява, като за последното тримесечие на 2016 г. беше 8,2%. Като се има предвид инфлацията обаче, реалният ръст на заплатите през четвъртото тримесечие на 2017 г. е 8,8%, се посочва в анализа. Водещ принос за ръста на заплатите има частният сектор, където увеличението в рамките на година е с 10,8%. В обществения сектор заплатите също нарастват сериозно – с 10,2%. Това основна се дължи на повишението на доходите в образованието – с 18,5% на годишна база.

Статистика На второ място сме в ЕС по мениджъри от нежния пол

България се нарежда на едно от челните места сред европейските страни, които могат да се похвалят с най-голям дял на жени, заемащи ръководни длъжности. У нас делът на дамите на мениджърски постове се задържа на второ място в Европейския съюз, като пред българските жени са само латвийките, сочат данни на Евростат. Българките обаче си поделят второто място с полякините, като в двете държави 44% от мениджърските позиции са заети от представителки на нежния пол. От своя страна първенецът Латвия е единствената страна в ЕС, в която дамите на ръководни длъжности са преобладаващото мнозинство – 53% от всички мениджъри.

Челната тройка се допълва от Ирландия, където делът на жените мениджъри е само с един процент по-нисък от този в България – 43% от ръководните позиции са заети от дами. На другия край на класацията са жените в Германия, Италия и Кипър, където дамите са по-малко от една четвърт от всички мениджъри. В трите членки на ЕС жените на висши позиции в бизнеса са около 22% от мениджърите. В рамките на целия ЕС един на всеки трима мениджъри е жена. Въпреки че стоят на голяма част от управленските постове, жените мениджъри имат по-ниски доходи от мъжете на подобни позиции.

Представителките на нежния пол, които имат ръководни длъжности в ЕС, получават средно с 23,4% по-малко пари от техните колеги мъже, сочат данните на Евростат. Разликата в заплащането между мъже и жени на ръководни длъжности у нас е сравнително по-ниска – 15%, с което се нареждаме на 4-то място по този показател. Първенецът в това отношение е Румъния с разлика в доходите от 5%, а на второто място се нарежда Словения с около 12 на сто. Разликата в заплатите на мъжете и жените мениджъри в Белгия е малко над 13 на сто, с което страната се нарежда на трето място в ЕС по най-малка разлика в заплащането между половете. На другия полюс е Унгария, където една жена мениджър печели с около една трета по-малко от колегите си мъже.

Изследване в ЕС: Само 11% от българите се усъвършенстват

България е сред страните от ЕС, в които работниците и служителите най-рядко се включват в професионални обучения, показват данните на Евростат. Само 11% от българите са посещавали курсове за придобиване на нови знания през 2016 г. До нас в класацията със същия резултат е Италия. След нас са само Гърция и Румъния с по 8%. Най-често на курсове и обучения ходят висшистите, като в ЕС получаването на допълнителна квалификация води до вдигането на заплатата. Най-висок е делът на преминаващите професионални обучения в Холандия – 61%, Швеция – 59%, и Финландия – 58%.