Кандидатите за кметското място в София вече са ясни. Обявяването на кандидатурата на Антон Хекимян от ГЕРБ-СДС повдигна много въпроси. Кои кандидати имат най-голям шанс и възможни ли са изненади? 

Дни преди началото на кампанията за местния вот БЛИЦ се допита до социолога на "Тренд" Димитър Ганев какви са нагласите и очакванията за предстоящите избори. Ето какво заяви той пред медията ни: 

- Г-н Ганев, след като са ясни всички кандидати за кметове, в София се очертава интересна битка. Какви са нагласите към момента? 

- На пръв поглед това, което изглежда съвсем ясно, е, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, както и БСП залагат на кандидати, които не са с партиен профил. И Васил Терзиев е такъв, както и Антон Хекимян и Ваня Григорова. Сметките на партиите са следните – чисто партийният вот няма да бъде достатъчен за спечелването на изборите в София. 

По всяка вероятност тези избори ще свършат на втори тур. Тогава партиите ще трябва да излязат извън традиционните си ядра или т.нар. електорални периферии. Именно заради това издигат фигури, които са с непартиен характер. Винаги партийните фигури затварят много повече вота в чисто партийни рамки и трудно партийни фигури могат да растат като подкрепа между първи и втори тур. 

Фигури, които са с непартиен характер, биха могли да увлекат след себе си електорат извън партийните среди, например ако са известни или има някаква легенда легенда около тях. Но в този случай кампанията ще е изключително важна. Имам предвид за двамата основни кандидати, както и за Ваня Григорова.

Първо, Васил Терзиев е непознат или поне беше непознат за голямата част от хората и тепърва ще го виждаме в политическа роля. Антон Хекимян е познат, популярно лице е, но за сметка на това не сме го виждали в тази му роля. Може да е добър, но може и да не е. За Ваня Григорова важи същото. Виждали сме я като синдикален деец, а сега влиза в нова роля.

Тоест, тук искам да стане ясно, че кампанията в София ще има огромна роля, защото хората сега формират мнението си за кандидатите в тяхното политическо амплоа.

Не трябва да се подценяват електоратите на самите партии, които ги издигат. Рискът при издигането на непартийна фигура е, че част от електората, примерно на ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ, може да не разпознаят тези кандидати като свои. 

Това го видяхме през 2019 година с Мая Манолова. Тогава тя обърна цялата си риторика към ДБ, защото смяташе, че те ще решават изборите в София и накрая заради твърде голямата си дистанция от БСП загуби изборите. Просто защото привържениците на БСП не излязоха да я подкрепят. Нито на първи тур в голямата си част, нито на втория. 

- Това, че кандидатурите не са партийни, означава ли, че може да има обрат на първи и втори тур? 

- Да, може. Защото вероятно най-голямата част от подкрепата за кандидатите, които се класират на втори тур, ще бъде партийна подкрепа. На втори тур ще има два големи електората, които вероятно няма да имат свои представителите - това са тези на БСП и "Възраждане", т.е. Ваня Григорова и Деян Николов. 

От тази кампания, която следва сега, има много голямо значение как ще гласуват тези хора, имам предвид БСП и "Възраждане", на втория тур. Смятам, че по-голямата част от тях просто ще изберат да не гласуват. Все пак, немалка част от тях ще излязат да гласуват. Но има нещо много важно - нито един от тези електорати няма да излезе и да подкрепи някой, защото много го харесва. 

Не смятам, че БСП и "Възраждане" ще излязат да подкрепят Антон Хекимян, или Терзиев защото много го харесват. Вотът на втория тур на БСП и "Възраждане" ще бъде срещу този, който въобще не харесват - наказателен вот. Много повече "против", отколкото вот "за". Ако Васил Терзиев в кампанията си много отблъсне електората на БСП и "Възраждане", те ще излязат и ще гласуват за Антон Хекимян, защото искат да накажат Васил Терзиев, но няма да излязат да гласуват от любов към Антон Хекимян. 

- Ако хипотетично приемем, че на балотаж отиват Антон Хекимян и Васил Терзиев, това означава, че не можем да бъдем сигурни кой ще бъде победител? 

- Изхождам единствено от базата, която имаме от изборите, които бяха преди шест месеца, защото нямаме проучване с всички кандидати. Именно там 190 хиляди гласа имаха ПП-ДБ, а ГЕРБ-СДС имаха 115 хиляди. Разбира се, тази картина не е статична. Тя се е променила за тези шест месеца. Вероятно ПП-ДБ са паднали малко заради сглобката, но пък "Спаси София" е допълнителен елемент, който ще компенсира част от тази загуба.  

- А възможни ли са изненади? 

- Българите сме предоставяли много изненади на политиците. Много пъти. Не мога да се подпиша, че този път няма да има такава. Пак казвам, намираме се в последните дни преди започването на същинската кампания. А ако има изненада, тя ще зависи от представянето на кандидатите в кампанията.

При една много слаба кампания на някой от големите партии и на много силна кампания на Григорова, тази хипотеза би могла да се реализира. 

- Друга гореща тема е идеята за смяна на националния празник. Какво казват проучванията за нагласите у хората по този казус? 

- Колеги социолози излязоха публично с такива данни. Ние също имаме. Мнозинството от българите, много сериозен дял, дава преимущество на единия празник - 3 март. Създаде се напрежение около тази тема. Това беше форма на подарък за Радев, който веднага поде темата с обявяването на движение "Трети март". Личности, които са близки до това пространство, в което гравитира Радев, пък подеха подписка за референдум. Тази тема започна да набира политически капитал. 

Борисов, разбирайки вероятно това и виждайки събитията около този казус, просто видя пасив за мнозинството относно смяната на националния празник. Вижда, че техният политически опонент ще натрупа политически капитал заради това и реши да отнеме тази енергия от тях, като парира инициативата. Ако ГЕРБ не подкрепи смяната на националния празник, той няма как да събере мнозинство в Народното събрание и казусът приключва. 

- А ако това предложение бъде върнато на масата за разговори и в крайна сметка бъде прието, това може ли да разклати сглобката и дори да свали правителството? 

- Не мисля, че това би било повод за падане на правителството, най-малкото защото нямаше някаква остра реакция от страна на ПП-ДБ, когато ГЕРБ дадоха заден. Те вероятно също осъзнават негативите, които търпят от това.

- Какви за оценките за работата на основните институции според последните социологически прочувания? 

- Публикувахме данни, които следят индикатори всеки месец, относно оценката за работа на основните институции - парламент, правителство, президент. 

Това, което прави впечатление е, че правителството се ползва с ниска положителна оценка - 22%, срещу почти 70% отрицателна. Имали сме и други правителства, които са се движели в тези рамки, но се намираме в ранен етап от създаването на правителството, за да имаме толкова ниски оценки. Това наистина би трябвало да буди тревога сред правителствените кръгове, защото в последните няколко месеца отрицателните оценки са се повишили с близо 8-9%. 

Това означава, че на правителството спешно му трябват добри новини. Например Шенген. Така ще може да поеме глътка въздух. Ако това правителство падне на критично ниски нива на подкрепа, самите партии вече започват да се притесняват, че инкасират негатив, заради подкрепата към правителството. 

Колкото до президента, там в последните месеци няма промяна - нито нагоре, нито надолу. 

Парламентът винаги е традиционно с най-ниско одобрение, но това е нормално. Той винаги е бил нещо като еманация за целия политически елит в страната. Никой не го припознава като свой и съответно резултатите са тези. 

Интервю на Никол МИЛАНОВ, БЛИЦ

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук