"Изправени сме пред избора или да се ваксинираме, или да се заразим. Дефицитът на персонала е основен проблем не само за болницата, но и за цялата система на здравеопазването. Това е национален въпрос и решението му е изключително трудно и сложно. В същото време Кюстендил отново влее в червената зона – млади и стари не носят маски", това заяви изп. директор на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – Кюстендил д-р Александър Великов.

Ето какво още каза д-р Александър Великов пред "Монитор":

- Д-р Величков, първо да Ви поздравим за благодарствения плакет, който получихте вие и колегите ви от Община Кюстендил. Той е във връзка с работата ви по време на пандемията. Как една провинциална болница преминава през коронавируса?
-Това е признание към целия екип на болницата! Що се отнася до пандемията, от началото на пролетта на миналата година всички ни сполетя едно голямо и невиждано за днешните поколения бедствие. Всички посрещнаха коронавируса със страх и тревожност.

Наясно бяхме, че трябва да направим всичко възможно, за да организираме диагностиката и лечението на лежащите с тежки усложнения в болницата. Това наложи да се преструктурират отделни отделения, да се сформират екипи, да се преодолее страха. Това продължи вълнообразно – през лятото имаше едно затихване, дори имаше момент, в който нямахме нито един пациент.

- Кои бяха най-тежките месеци, как се справихте?
- През есента картината се промени коренно. Месеците ноември и декември бяха с най-голям брой хоспитализирани пациенти. Наложи се да се прави второ ковид отделение, така че болницата осигури 90 легла за болни с ковид плюс реанимационни легла за тежко болните, при които се налагаше интубация.

В един период достигнахме до над 80 пациенти, които лежаха едновременно при нас. Наложи се да направим допълнително разширение на кислородната инсталация, така че до всяко едно легло да достига кислород. След известен спад отново има повишение на случаите, Кюстендил продължава да е в червена зона, като имаме голям брой заразени.

Натискът е не само за ковид отделенията, но и за Спешно отделение, където всъщност се преглеждат болните и се решава кой да остане в болница и кой да продължи да се лекува в домашни условия.

- Кюстендилска област продължава да е в червената зона, как си го обяснявате?
- Ако се върнете назад във времето ще видите, че няколко пъти от началото на пандемията Кюстендил оглавяваше на глава от населението тази тревожна класация по брой на заразени. Това го имаше и през пролетта, когато ние бяхме едни от най-заразените области. Заразяването на хората става масово в семействата и на работното място, където общо взето те не носят предпазни средства, маски.

Колкото и да се спазват заповедите на здравния министър, които касаят социални контакти и групови действия, на ниво семейство и работно място те просто се пренебрегват. Има много възрастни хора, които не държат правилно маските си, не разбират често и смисъла поради напредналата им възраст, младите са самонадеяни и невярващи в това, което се случва. Нямат страх, мислят че дори и да ги покоси заразата те ще преминат през вируса леко.

Факторите да сме в челната класация са много, лошото е, че това се случва често, надяваме се в един момент да бъдем на едно от последните места.

- Колко от вашите колеги се заразиха, вие бяхте неотлъчно до болните, как успяхте да се предпазите?
- Заразиха се много лекари и медицински сестри. Това в един момент наложи допълнително преструктуриране, за да мога да се обслужват всички болни, които са с други заболявания, извън COVID -19, тъй като болницата не е преставала да работи. Наложи се да се прехвърлят пациенти от едно отделение в друго, поради недостига на медицински сестри, масово заболели.

Загубихме и човек от болницата, който не можа да се пребори с инфекцията. Трагедията в един момент беше пълна, но някак си се мобилизирахме и успяхме да се справим.

- Как стои въпросът с персонала, има ли недостиг? В кои отделения болницата се нуждае от специалисти?
-Дефицитът на персонала е основен проблем не само за болницата, но и за цялата система на здравеопазването. Това е национален въпрос и решението му е изключително трудно и сложно. Каквито и напъни да се правят на регионално ниво те няма да са много успешни поради това, че проблемът е на национално ниво.

Отделно от това се намираме в период, когато има икономическа миграция на населението от по-малките градове към няколко големи града в България. Това съответно влияе върху цялата обслужваща сфера, имам предвид не само здравеопазване, същото е положението и в образованието. Общо взето откакто е създадена болницата винаги е следвала обществено-икономическото развитие на България, регионалното развитие и броят на населението по територии.

Целта на болниците е да се адаптират териториално, за да могат да поддържат онези звена, които покриват спешността, да изградят връзки с други университетски центрове за редки заболявания и при необходимост да транспортират пациенти до тези специализирани заведения, която съществуват на няколко места в България.

- Какво е положението в момента в Ковид отделението?
- Към този момент имаме 31 хоспитализирани, като някои от тях са в много тежко състояние. Има един пациент, който е интубиран и е в реанимация от няколко дни. Отделно от това имаме едно дете, което е настанено в ковид-сектора на детско отделение, то е в юношеска възраст.

- Болницата в Кюстендил вече разполага с лаборатория за PCR тестове, има ли наплив, каква е натовареността на колегите ви?
- Да, имаме такава лаборатория, тя е от сравнително скоро и напливът е голям. Тази лаборатория ни помага сравнително по-бързо да диагностицираме случаите и от там нататък да се взима решение за тяхното настаняване в болница или амбулаторно лечение. При нас освен взимане на PCR – проби, постоянно се извършват прегледи в Спешно отделение на такива пациенти, измерва се кислородна сатурация, като цяло се прави една оценка на състоянието на пациента към този момент.

Голям е броят на болните, които се лекуват в домашни условия, но през няколко дни идват, за да ги преглеждаме и контролираме. Не трябва да се пропуска моментът, в който настъпва някакво влошаване на здравословното състояние. Въпреки всичко, има пациенти, които две седмици стоят в домовете си без да се диагностицират и без да потърсят лекар. Някои от тях постъпват при нас в крайно тежко състояние и въпреки усилията ни не можем да ги спасим.

- Получихте ли подкрепа от страна на населението, получихте ли разбиране?
- Получихме. Всъщност това ни задължи и мотивира да преодолеем страха и да направим всичко, което е възможно и по силите ни. Още в началото на епидемията цялото население се солидаризира с проблема и започнахме да получаваме много помощи – в пари и натура. Помагаха ни всякакви хора – пенсионери, бедни хора, фирми от Кюстендил и извън града, бяха организирани и кампании за доброволно събиране на средства за закупуване на респиратори за тежко болни пациенти.

Допълнително и Министерство на здравеопазването ни подпомагаше с доставка на апарати за апаратна вентилация, с защитни облекла и финансови средства. Усетихме една огромна освен морална и финансова подкрепа. При така създала се ситуация нямаше как да не отговорим със същото на хората, тоест да направим всичко възможно те да се почувстват обгрижени максимално и да усетят, че болницата в региона, където живеят, ще положи всички усилия, за да ги спаси, да им помогне.

- Започна ваксинацията, докъде стигна, ваксинират ли се колегите ви?
- Ваксинацията започна с първата фаза – това са служителите в сектор „Здравеопазване“, работещите в болниците, РЗИ, лични лекари, здравна каса, медицински сестри и др. Тоест това е целият контингент от здравни работници, които са в пряк контакт с много хора. Към този момент са ваксинирани всички, които са изявили желание за първа ваксинация, на една малка част от тях поставяме и втора ваксина.

Процесът ще продължи и през тази седмица, докато всички желаещи не бъдат ваксинирани. За жалост процентът на ваксинирани не е толкова голям, колкото на нас ни се иска, но общо взето това се зависи от всички групи от населението. Смятам, че с течение на времето хората трябва непрекъснато да се насърчават и мотивират, защото това е единственият начин за спасение. Ние сме изправени пред избора или да се ваксинираме, или да се заразим.

- Вие бяхте първият ваксиниран. Как при вас премина този процес?
- От всички, които са се ваксинирали в Кюстендил, имаше само няколко случая с много леки странични ефекти, аз лично не съм имал. Тежки проблеми не сме имали, не е имало и тежки усложнения. Всички тези страхове трябва да отпаднат. Както при всяка епидемия рано или късно ситуацията се овладява, често пъти обаче минава продължително време, понякога години, десетилетия.

Тук сме изправени пред възможността, от развитието на науката и технологиите, масово населението да се ваксинира. Още повече държавата поема разходите по тази имунизация, това ни дава възможност в относително кратки периоди, до година-две, да овладеем инфекцията.

- Спасението във ваксините ли е? Споменахте по време на общинска сесия, че „ако до края на тази година успеем да ваксинираме около 25 000 души в Кюстендил, то ние ще постигнем колективен имунитет и ще спрем заразата“, възможно ли е?
-Тази сметка е направена по следния начин – от общото население на Кюстендил, което ни се дава от статистиката, сме извадили броят на децата до 16 години, които не подлежат на имунизация, извадени са и процента на заразените, които са направили имунитет и въпрос на желание от тяхна страна е да се ваксинират.

От останалото население сме пресметнали 70%, това приблизително са 20-25 хиляди души. Ако тези хора се ваксинират и създадат имунитет заедно със заразените до този момент, то това ще създаде регионален колективен имунитет, който ще ни предпази от това да се разпространява заразата вътре в града. Това е процес, който ще протече различно в различните части на България – някъде повече, някъде по-малко, но така или иначе ние сме изключително заинтересувани това да се случи в Кюстендил.

Ако не се случи, броят на заразените ще продължава да е висок, оттам ще имаме и смъртни случаи, а болницата е безкрайно заинтересувана колкото може повече хора да се ваксинират, за да намалим хоспитализациите. Надявам се с течение на времето хората да дадат личен пример – да насърчат и мотивират близките си, за да могат да се ваксинират.

В момента има все още страхове, подклаждани от социалните мрежи, от други източници и известно недоверие, мнителност, но надеждата ми е с течение на времето всички тези неща да се преодолеят и някъде до края на годината да имаме голям брой ваксинирани, за да можем да се спасим.

В противен случай заразата ще продължава, отново ще имаме настанени в болницата хора, отново вероятно ще имаме и смъртни случаи. Ваксинацията не е само личен избор, тя има обществена значимост, защото всеки един от нас допринася за изграждането на колективен имунитет. Има съчетание между личния и обществения интерес. Категоричен съм, че спасението е във ваксинирането.

Кой е той?
Д-р Александър Величков (61 г.), семеен с две деца и едно внуче.

Завършил е медицина в София, има две клинични специалности – вътрешни болести и кардиология. От 10 години е изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – Кюстендил, като преди това в продължение на 7 години е бил заместник директор по лечебната част в здравното заведение.

Само преди броени дни той и екипът му получиха благодарствен плакет от Община Кюстендил във връзка с работата на болницата по време на пандемията.