"Втори кабинет в този парламент ще е от ден до пладне, по-добре да се върви към избори", това мнение изрази доц. Иво Инджов. По думите му президентът Румен Радев иска да говори убедително и на международната общественост, и на русофилския електорат у нас.

"Радикализираните градски либерали няма да приемат компромис на "Продължаваме промяната" ((ПП) и "Демократична България" (ДБ) с нереформиран ГЕРБ. Според мен пък Асен Василев ще стои убедително като премиер", допълни експерт по политически комуникации.

Ето какво още каза доц. Иво Инджов в интервю за "Марица":

- Доц. Инджов, последното изследване на „Алфа Рисърч” показва, че 23% от българите искат да са в един съюз с Русия и Беларус, а 39% - със западните страни. А 30% не знаят на кой свят живеят - тоест нямат мнение. Какъв е вашият коментар?

- Прави впечатление, че ориентацията на България към Запада е два пъти по-популярна. Но ако сравним с предходни проучвания, имаме силен спад на проевропейските и прозападните нагласи и значим ръст на проруските, които като че ли нарастват двукратно. Това е резултат на изострената поляризация в българското общество, активизацията на пропутинските и русофилските кръгове и активната комуникация на партиите, които са ориентирани към Кремъл. Вероятно 

има и въздействие на руската хибридна пропаганда по нейните различни канали -  

най-вече чрез социалните медии. Знаете, че имаме много актьори ​- политически и обществени, които мултиплицират основните тези на руската пропаганда, но разнищването й е обект на по-задълбочен анализ и проучване. От друга страна, Западът говори с различни гласове, в това говорене има различни нюанси.

Някои страни и политици категорично осъждат руската агресия в Украйна, говорят за необходимостта Русия да се изтегли, но същевременно има и гласове, които дават приоритет на сключването на мир при известни компромиси от страна на Киев. В България основните политически сили на практика са с по-ясно или по-умерено изразени прозападни нагласи. Очевидно обаче в обществото са се разместили доста пластове, за да имаме такива резултати. 

- Решението на Кирил Петков за експулсирането на 70-те руски дипломати не се ли разчита като опит да привлече към себе си целия прозападен електорат?

- Би могло и така да се тълкува. При един подробен анализ сигурно ще се намерят и слабости в това решение - защо са 70, а не 40 или 30 например, изгонените. Комуникирано ли е достатъчно добре това решение с коалиционния партньор БСП, от който до голяма степен зависи дали все пак може да има ново правителство в рамките на този парламент. 

Явно решението е взето в контекста на опита на сегашното правителство, доминирано от „Продължаваме промяната”, да заяви една много ясна прозападна ориентация на България. То 

бележи и един рязък обрат в българския външнополитически курс, 

който досега е залагал на формулата „Ние сме част от ЕС, Запада и Северноатлантическата общност, но същевременно си държим на връзките с Русия поради миналото и поради ред други причини“. Сега войната наложи преосмисляне на тази позиция и аз си обяснявам решението на премиера Кирил Петков с необходимостта България да се позиционира по-ясно и по-категорично ценностно на международната сцена.  

 -   Корнелия Нинова иска ново коалиционно правителство, но без Кирил Петков за премиер. Кого може да номинира „Продължаваме промяната” като компромисна фигура?  

-  Асен Василев като премиер би стоял убедително - той има солидна експертиза, създава впечатление за много сериозен политик и на моменти има остър език. Изглежда по-праволинеен от по-емоционалния и по-готов на компромиси Кирил Петков. Но това са само хипотетични разсъждения. 

Извънредно! Петков обяви кой премиер е предложил за новия мандат! ВИДЕО

Не може партия, което не е доминираща в коалицията, да поставя такива условия, при положение че самата тя има доста вътрешнопартийни проблеми.

 

- След изгонването на руските дипломати се усети една странна тишина от страна на Бойко Борисов, който по повод на македонския въпрос претендираше, че е евроатлантик №1 у нас. Защо?

- Защото ГЕРБ като цяло провеждат прозападен курс, но при управлението им бе реализиран „Турски поток“, големите енергийни проекти с Русия бяха толерирани, а интерконекторът с Гърция, който бе алтернатива на тръбата на „Газпром”, беше пратен в глуха линия. Нямаше много ясно артикулирана позиция на ГЕРБ по отношение на санкциите срещу Русия. Тази предистория до голяма степен обяснява и мълчанието на Бойко Борисов сега. 

- Възможно ли е през годините ДАНС да е представяла и други доклади за шпионската активност на руски дипломати на предишните български правителства, но те да са ги игнорирали?

- Напълно е възможно, но аз не разполагам с такава информация. Действително, прави впечатление несъразмерно големият брой руски дипломати в България, при условие че ние сме малка страна, както и много по-скромният брой български дипломати в Русия.

- Неприятно изненадан ли беше президентът Румен Радев след изгонването на руските дипломати?

- Усетихме по-умерената реакция на президента. В нея, напълно очаквано, имаше и критика. Румен Радев, който в началото на украинската агресия осъди категорично тази акт на нарушаване на международното право, впоследствие зае една по-завоалирана позиция, 

по-активна на международната сцена, когато критикуваше Русия, и доста странна в България. 

Той се обяви категорично против изпращането на оръжие за Украйна, за да не се превърне страната ни в обект на военни действия. Реагира остро срещу правителството и когато България на практика скъса отношението си с „Газпром” заради газовия диктат. Така че сегашната му позиция по отношение на решението за руските дипломати се вписва в лъкатушещата му линия по темата "Русия". Той иска да говори убедително и на международната общественост, и на русофилския електорат у нас, в което вече има много елементи на популизъм.

- Новите избори ще повторят с малки разлики сегашната фрагментация в парламента. Някои обаче заговориха, че е време да бъдат „заровени томахавките”, за да има стабилност. "Продължаваме промяната" и "Демократична България" биха ли направили компромис по отношение на ГЕРБ и ДПС в името на една проатлантическа коалиция?

- Една малка част от по-широката периферия на електоратите на ПП и ДБ не биха имали нищо напротив. Тези, които са по-радикални, аз ги наричам „радикализирани градски либерали”, тези, които изнесоха основната тежест на антиправителствените и антикорупционни протести през 2020-а и подготвиха загубата на Бойко Борисов на изборите, те няма да приемат такъв компромис.

В крайна сметка, протестите бяха не само срещу Бойко Борисов и Иван Гешев, който продължава да е главен прокурор, но въобще срещу модела „ГЕРБ”. Дори Слави Трифонов искаше да изчегъртва въпросния модел. 

Затова все още не е дошъл моментът за такъв компромис, защото ГЕРБ не е реформиран. П​о​д реформа аз разбирам не само оттегляне н​а Бойко Борисов от лидерския пост, но и промени в ръководството около него. Там им​а един кръг от хор​а, които същ​о носят отговорност за състоянието на България, каквото беше оставено в края на миналата година.  

- Възможен ли е изобщо кабинет в рамките на това Народно събрание?

- Не изключвам такава възможност, но тя става все по-ограничена - виждате, че БСП чертае нови червени линии. На всичкото отгоре и да се състави правителство, при всяко едно по-сериозно препятствие трябва да се търси  подкрепа не само от независимите, но и от депутати от ГЕРБ и ДПС. При различни гласувания ​- подкрепа от различна политическа сила.

Такова управление ще е от ден до пладне ​- то ще е много нестабилно. Ще зависи от плаващи мнозинства и надали би оцеляло до Нова година. Така че най-добре е да има нови избори и проясняване на новите сили. Поне една година да има изборно спокойствие. 

- Социологът Андрей Райчев направи прогноза, че партия „Възраждане” може да расте максимум до 15%. Означава ли това, че те ще са фактор в следващия парламент? 

- Това за мен е смущаващо. Националистите са във възход поради спецификата на политическата ситуация. От друга страна, един такъв резултат показва, че гласът им ще се чува по-силно в следващия парламент, но те няма да са решаващ фактор в него.  

Кой е той?

Доц. д-р Иво Инджов е преподавател по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и експерт по политически комуникации. Има издадени няколко книги по проблеми на медиите и журналистиката. Работил е като журналист в различни печатни медии.