Възможна ли е голяма коалиция ГЕРБ-СДС и ППДБ, както предложи Бойко Борисов? Искрен ли е лидерът на ГЕРБ или това е някаква уловка? Има ли някакъв картел между социологическите агенции? А какво имат предвид политиците, когато казват, че ще дадат всичко от себе си, за да има най-после редовно правителство? На тези въпроси отговори доц. Стойчо Стойчев в интервю за "Труд".

- Почти предпървоаприлско часове преди деня за размисъл дойде офертата на Бойко Борисов за компромис между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за съставяне на коалиционно правителство след изборите. Всъщност за това се говореше от дълго време насам. Вашият коментар, доцент Стойчев?
- ГЕРБ натам натискат, въпросът е дали ПП ще иска да направи това. Засега няма отговор. Бойко Борисов може и да иска, ГЕРБ са готови, ние знаем, че за тях проблем няма да има като цяло.

- Според вас Борисов искрен ли е, или просто иска да пробва „Промяната”?

- Искрен е в тези си намерения. Това очакват и много хора в страната, не само в редиците на ГЕРБ, но и в „Демократична България” просто защото е ясно, че по друг начин не става.

И че ако продължава сегашната ситуация, това значи продължаване на едноличното управление на президента. Така че изборът вече е или правителство, или президентска власт.

Двете големи партии са поставени пред избора – да продължи ли президента да управлява, или да се търси някаква договорка между тях за общо управление.  Аз лично се съмнявам специално в ПП дали ще се съгласят на подобен ход, за ДБ не съм много убеден.  Защото при ПП цялата им идентичност е изградена на чекмеджетата и на пачките.  

- В социалните мрежи има пълен разнобой за казаното от Борисов. Едни смятат, че това е предателство, други са на мнение, че е някакъв скрит хитър ход на лидера на ГЕРБ за да изпързаля ППДБ...

- Какво да ги пързаля? За него е прекрасно да участва в каквото и да било управление. Тогава няма да го разследват, а ако е опозиция през цялото време ще говорят против него. За него е най-добре да са в едно управление. За ГЕРБ е нужно да бъде в управляващо мнозинство, включително и с тези хора.

- Той каза още, че дори и ГЕРБ-СДС да са първи, няма да бъде премиер...

- То е ясно, че той няма да бъде никога премиер. Въпросът е ГЕРБ да участват в управлението, за да може да се гарантира, че партията няма да я изчегъртват и че Бойко няма да го арестуват. 

- Борисов казва: на народа му писна, партиите нямат ресурси, трябва да има правителство?

- Аз не знам народът какво мисли. Всеки си казва това, което желае и му се струва вероятно. Така че дали действително си мисли народът това, което казва Борисов или не, нямам представа.  

Сигурно на едни и е писнало, но сигурно има и такива, които не желаят да видят ПП и ГЕРБ заедно. Има и някакви допустими граници и амплитуди. Ясно е, че от една такава коалиция никой няма да бъде особено щастлив, нито в единия, нито в другия лагер. Но в някакъв момент може да се наложи да я има.

- В Германия Меркел управляваше с голяма коалиция между първите две партии - християндемократите и социалдемократите - петнадесет години...

- Да, аз не виждам никаква хитрост или скрит подтекст на Борисов. Напротив, той искрено има желание да се формира подобно управление. За тях ще е супер.

Те няма да направят компромис със себе си, обратно – ПП ще трябва да направи компромис със себе си и с нещата, които до момента са говорили. ГЕРБ ще кажат – те ни преследваха, изчегъртваха, но в името на националното единство се съгласиха да преглътнат егото си и да участват в общ кабинет. Даже и министри може да няма ГЕРБ, а само да го подкрепят в парламента.

Събира се тази коалиция и се договарят до кога ще управляват, после правят избори две в едно, пет в едно, каквото си искат, или тръгват на избори през лятото. Но аз винаги съм казвал, че дали ще има правителство зависи от малките партии. Колкото повече малки партии влязат, толкова по-лесно ще бъде на една от големите партии – вероятно ГЕРБ, защото ПП-ДБ са в изолация, да направи правителство.

- Една възможна причина за такова правителство би била, че наблизо до нас има война, а в такива времена се правят национални правителства – например Чърчил?

- То ще бъде коалиционно, но в много варианти – може да е на мнозинство, на малцинство, може да е голяма коалиция, може и малка. Въпросът е кой и къде се разполага в цялата тази ситуация. Отделен въпрос е, че за доста партии резултатите от местните избори през есента са доста по-важни, отколкото национално отговорно правителство...

За ПП например това е по-важно, отколкото всякакви формули. Единственият вариант, при който аз виждам те да се съгласят на такава коалиция, каквато Борисов предлага, е ако ги натиснат американците. Тогава може и да се съгласят, защото иначе цялата им стратегия до момента ще отиде на кино.  Това не е просто да промениш посланието си в средата на кампанията, не можеш да си обърнеш идентичността наопаки. 

- В хранителните вериги бе установен картел за високите цени. А няма ли картел при социолозите? Преди месец агенциите започнаха с преднина за ГЕРБ-СДС с процент-два, след това ги изравниха с ППДБ, след това пък ППДБ поведоха с процент и на финалната права на първото място разликата между двете формации е десети от процента, в полза на едната или на другата? Как пък една агенция не направи нещо различно?

- Ако действително има изравняване в нагласите, е нормално да има такива резултати, още повече, че социолозите правят интервал между прогнозите си.  Т.е. предната им не е реална. На практика и ПП и ГЕРБ имат абсолютно равен шанс на бъдат първи или втори, както ДПС и „Възраждане” да са трети или четвърти.

Дали има картел не знам, но чисто биографично като видим собствениците на агенциите, те са били колеги и са работили навремето на едно и също място – в НЦИОМ, където началник им е бил Андрей Райчев. Те са от едно котило. Още нещо, на което трябва да се обърне внимание – на българския пазар винаги е имало чуждестранни фирми, които правят маркетингови проучвания, но не се занимават с електорални изследвания.

С тях се занимават само българските фирми. Това е много показателно, какво е обяснението за него – не знам, но само български агенции правят електорална социология. Дали произвеждат някакъв тип реалност, дали правят политически инженеринг – не знам, но при всички положения отвън пазарът на електоралните социологически изследвания изглежда странно.

- Човек остава с впечатлението, че данните се изработват на едно място, след което се дават се на агенциите с указание – ти с процент отгоре, ти с десети отдолу...

- Ако резултатите са сходни, по принцип е нормално да излязат така проучванията, защото в крайна сметка извадковото проучване би трябвало да дава много малки отклонения до плюс-минус 3 процента. Доказателства се виждат чак при разминаване на изборния резултат с прогнозите. И когато драстично не се сбъдват двата резултата, става очевидно, че агенциите са били употребявани.

- Всички агенции вкарваха твърди пет партии в парламента, само две се осмелиха да прогнозират влизането на две малки формации...

- Много е трудно да се прогнозира влизането на малките партии, които са около четирите процента. Предполагам, че агенциите подхождат консервативно и пишат първо, че не влизат, за да не сбъркат. Защото като кажеш, че някой влиза, пък той не влезе, разочарованието е голямо.

Но има нещо друго, което наблюдавам в последните няколко седмици. Коментатори, анализатори – изобщо всички от този кръг, дето коментират политиката – много пропагандират голяма коалиция между ПП и ГЕРБ. И тази работа с малките партии, които не влизат, много обслужва такава теза.

Защото ако малките партии не влязат в парламента, ще бъде много трудно една от двете големи да направи коалиционно мнозинство. Т.е. ако малките не влязат, ще има паритет и този паритет може да бъде преодолян само ако двете големи партии си сътрудничат.

Социолозите и политолозите подготвят терена за такава коалиция и може да се говори за такъв сценарий. Ясно е, че трябва да има подготовка, защото симпатизантите на двете партии и най-вече на ПП, не могат да приемат така лесно  коалиция с другия участник. ПП си изгради цялата идентичност на базата на отрицанието на ГЕРБ.

И в един момент да правят някаква уговорка независимо каква и под каква форма, то ще бъде за общо управление, което ще разочарова много хора, които гласуват за ПП и ДБ и ще бъде някакъв вид отстъпление от тяхната праволинейна позиция, която са защитавали две години.

И за ГЕРБ ще бъде трудно, защото в момента техните симпатизанти много повече искат да видят коалиция с ДПС, отколкото с ПП и ДБ. Но ако в крайна сметка такава коалиция бъде направена, то ще може да се обясни с резултатите на социологическите агенции, плюс коментаторите, които постилат чергата да се случи тази коалиция и да бъде приета от обществото като единствено възможна и безалтернативна.

- Същото положение бе и през 2005 година, когато социолози и анализатори тръбяха много време за голяма коалиция между уж несъвместимите БСП и НДСВ, двете партии категорично отричаха, пък накрая се гушнаха...

- По същия начин и сега паритетната ситуация ще изисква някакъв вид компромис. Въпросът е колко и кои партии барабар със социолозите могат да работят в рамките на един общ проект.  

Ясно е, че такъв тип управление е много желано от евроатлантическите ни партньори, защото такова голямо управление ще гарантира на практика ангажиментите на България в Украйна, ясните ангажименти по отношение на Шенген и еврозоната с голямо мнозинство без никакви колебания.  Евроатлантиците много искат да го видят. Обаче ако аз съм на мястото на Асен Василев и Кирил Петков подобен вариант не бих го приел при никакви положения. 

- Защо?

- Защото те ще се сринат електорално наполовина, партията им е изградена изцяло на базата на негативна кампания срещу ГЕРБ. За техните избиратели, особено преди местните избори, на които се канят да превземат София и Пловдив,  това ще бъде страшен удар и не знам доколко те са склонни да го направят, независимо кой ти убеждава и по какъв начин ги съветва.

Според мен, ако мислим задкулисно,  може да съществува и вариант парламентарната група на коалицията ППДБ да се разцепи в 49-то Народно събрание и ДБ да подкрепи ГЕРБ-СДС.

- ППДБ непрекъснато повтарят, че ще дадат всичко от себе си,  за да има правителство. А точно те са в абсолютна изолация от всички партии. Нещо не се връзват нещата?

- Те умишлено се поставиха в изолация, просто не искат преди местните избори да се ангажират с изпълнителната власт, за да не трупат негативи. Те ще поставят нещата така – ами няма с кого да управляваме, ще стоим в опозиция, докато вземем София. После вече може да се договаря национално управление.

Ако те вървят по тази линия, не виждам резон на всички тези напъни да се формира коалиция между тях и ГЕРБ. Пак казвам, вариантът е да се разцепят, ДБ да отиде с ГЕРБ, а ПП да си стои твърдо в опозиция. Което също ще бъде много силен удар преди местните избори, не знам кой и с какъв акъл би го направил.

Но при всички положения остава впечатлението за някакво дълбоко задкулисие.  Което не е чак толкова лошо като се има предвид, че то ще противостои на едноличното управление на президента Радев. Защото иначе той ще управлява още незнайно колко време и не само това, но ще и предопредели кой да управлява още дълго време напред. 

- Президентът не подпомогна ли БСП и „Възраждане” като нарече ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС „партии на войната”?

- Той гледа стратегически и целта му е да събори БСП и няма интерес да я подпомага. Но с Костадин Костадинов си говорят още от 2016 година. „Възраждане” му се явява като някакъв естествен партньор, защото всички други са против него. И хората като гледат, че клони към „Възраждане”, ще се отклонят гласове в тяхна полза от БСП.  

- Как да тълкуваме политиците, които казват, че ще дадат всичко от себе си, за да има правителство?  Какво значи това „всичко от себе си”? Винаги ми напомня на Фънки, който казва така, когато в „Като две капки вода” хвали някой изпълнител...

- Ами, нищо не значи. Може би, че ще направят компромиси, но те няма да ги направят. Няма да скочат три метра. Няма да свършат никаква работа, но ще дадат всичко от себе си, от сърце. Не знам какви са тези послания и от името на кого са при положение, че електоратът е абсолютно парцелиран и е противопоставен един на друг до краен предел. Да се говорят такива неща не е апел към никакъв избирател. 

- Веднага след изборите в България пристига новият американски посланик. Дали пък той няма да изиграе решаващата роля за формиране на правителство на голямата коалиция?

- Много е ясно, че САЩ имат някаква политика, която водят у нас. Той ще дойде с някаква мисия, дето се вика може и тайно да е вече тук, може да се появи веднага, а може и демонстративно да закъснее две седмици, за да ги остави да се разберат. 

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). бил е и съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук