"Истерията със старите БТР-и е пара в свирката. 40 години никой не се е сетил за тях, а ако ги нарежем на скрап, парите ще отидат в нечий джоб" - това мнение изрази политологът доц. Стойчо Стойчев във връзка с новината, която миналата седмица разтърси България.

По думите му президентът Румен Радев се държи, меко казано, странно по темата Украйна.

"Местният вот може да се окаже рубикон за съвместното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Все пак бракът по сметка може да изкара и цял мандат", поясни политологът и преподавател в СУ.

Ето какво още каза доц. Стойчев в интервю за "Марица":

- Доц. Стойчев, сериозно ли скърца "сглобката" между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

- За тези, които искат да видят разпад в управляващото мнозинство, то изглежда рехаво. Докато за тези, които искат управлението да се задържи поне още година-две, нещата изглеждат доста стабилно.

Смятам, че тази коалиция не е по-малко стабилна, отколкото други, които сме имали в Народното събрание (НС). Разбира се, възможни са всякакви трусове, скандали, влизане в директни сблъсъци. Ясно е обаче, че финалът на подобни сблъсъци няма да доведе до разпад на коалицията.

До подобен разпад ще се стигне тогава, когато към него доведе обективно интересът на съставляващите партии в коалицията. Най-добрата опция в момента - и за "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), и за ГЕРБ-СДС, е да продължават това управление, тъй като всички останали възможности за тях биха били по-лоши, отколкото ситуацията в момента.

- Колко все пак ще издържи това мнозинство? 

- Коалицията, която в парламента нарекоха "кооперация", може да изкара и целия си мандат, в зависимост от това какви събития ще се случат в това време. Не е ясно например дали европейските избори ще са някакъв лакмус, който ще покаже драматична загуба на подкрепа за една от партиите.

По подобен начин си тръгна кабинетът "Орешарски" навремето, тъй като на евроизборите се видя, че управляващото тогава мнозинство драматично губи гласове в полза на ГЕРБ. Това беше използвано като аргумент за оттегляне на подкрепата и кабинетът "Орешарски" да подаде оставка.

Не е ясно доколко предстоящите събития ще предполагат такъв развой. Според мен на евроизборите няма да има кой знае какви драматични размествания в нагласите, които да се съизмерят със ситуацията от 2014 г., тъй като срещу настоящия кабинет няма да има такива интензивни улични протести, каквито имаше срещу кабинета "Орешарски".

- От подкрепящи коалицията ДПС успяват да се сдобият и с властови позиции, дори се заговори за трети играч в управлението. Как виждате ролята на Движението?

- ДПС винаги са били институционализиращ фактор. Те подкрепят смислени управляващи мнозинства и смислени управленски решения, доколкото се опитват техните райони да са печеливши от програми и проекти за развитие и растеж. Регионите, в които ДПС са представени, като цяло винаги са в центъра на различни проекти - бюджетни или европейски.

ДПС работят по свой дневен ред и когато той съвпада с този на управляващите, влизат в някакъв вид неформални коалиционни отношения. А и поначало е ясно какво биха подкрепили, така че управляващите могат лесно да получат подкрепа от ДПС за неща, които предварително е ясно дали от Движението биха подкрепили.

Те са удобен полупартньор за гарантиране на мнозинства по важни гласувания като бюджет, конституционни промени.

- Войната в Украйна, намеренията да предоставим въоръжение и БТР-и нагнетиха доста напрежението между президента и кабинета. Докъде може да стигне войната между институциите?

- Президентът Румен Радев няма никакви възможности да контролира процеса оттук нататък. След като има редовен кабинет, оттук насетне не е негова отговорността за това какво ще се дава на Украйна, кой какво ще продава, ще дарява.

Единственото, което президентът може да прави, е публично да заема позиции, но без да държи ултимативен тон, тъй като не е той човекът, който взема решения, не е той този, който да казва какво трябва да прави правителството.

Всъщност президентът е своеобразен медиен коректив. Не виждам основание да се бият взаимно с кабинета, при положение че президентът няма никаква институционална мощ в такава война, нито може да води такава битка ефективно. Можем да сравним ролята му с тази на коментатор на случващото се в НС например, където битката е между равнопоставени парламентарни играчи.

В момента, в който парламентът каже, че няма пари за поддръжка на прословутите БТР-и, които стоят 40 години на склад, те трябва да се бракуват. Едва ли нашата армия ще опре някога до такъв тип оборудване.

И е добре, вместо да ги изхвърлим, т.е. да налеем милиони в нечий джоб, като ги дадем за утилизация - някой да си ги нареже за скрап и да ги продаде за лична сметка, да ги дадем на хора, които биха ги използвали, за да отбраняват  страната си от чужди агресори.

След като 40 години никой не се е сетил за тези БТР-и, със сигурност това няма да се случи и в следващите 40.

- Защо президентът прави провокативни изявления като: „Украйна настоява да води тази война“?

- Недоумявам защо прави подобни изявления. Единственото, което президентът постига, е да настройва срещу себе си хора, които иначе биха го харесвали като политик.

Нещата опират до собствената му пиар стратегия. Която е странна, при положение че няма електорат, за който президентът да се бори.

- Фалстарт ли беше равното обявяване на кандидат-кмета за София Васил Терзиев? Гаф ли беше изобщо ПП-ДБ да издигнат фигура, толкова семейно свързана с ДС?

- Връзката с ДС е единственият голям проблем на кандидата. Като цяло големите градове са трудно предсказуеми в електорално отношение и не е ясно как ще се отрази това на самото гласуване.

Безспорно има проблем - не просто кандидатът има дядо в бившата номенклатура, а всичките дядовци, чичовци, вуйчовци са били на високи позиции в ДС, че и в техническо разузнаване.

Това е контрапункт за всички позитивни неща около Терзиев - млад, успял човек в IT сектора. От тази гледна точка вероятно по-ранното кандидатиране е по-добрият вариант, за да могат да се изговорят негативните неща доста преди изборите и ефектът им да бъде понамален.

Както е известно, действаме на принципа "всяко чудо за три дни". Ако това е стратегията, по-скоро би било добър ход в случая, тъй като темата ДС ще се изтърка и омаловажи. А и за младите избиратели, на които ПП-ДБ разчитат, Държавна сигурност е анахронично понятие. Има и критично настроени хора, но не е ясно какъв дял формират те от активно гласуващите в София.

Но при всички случаи обединената кандидатура на три формации има много сериозни заявки да спечели изборите.

Да не забравяме обаче, че София е трудна за прогнозиране. Дори Борисов през 2007 г. стана кмет на София с умерени резултати след балотаж, въпреки очакванията за триумфална победа.

- Как ще се отрази на избора разцепването на десницата и появата на нов кандидат в лицето на проф. Вили Лилков?

- Проф. Лилков е страхотен човек. Но има все пак два-три месеца до изборите. Дотогава може някой да се откаже, друг да се появи. Добре е, че има качествени кандидатури, чудесно е да има възможности за избор между различни опции.

- Т.е. битката за важните градове на местните избори не е предизвестена?

- В никакъв случай. Има тенденции, но резултатът много зависи от това как местните фактори ще се намесят. Това важи за Пловдив, Бургас, Варна, а и за София.

ГЕРБ най-много да загуби София, Пловдив, Варна като кметско място, но не и като присъствие в общинските съвети, което е много важно за формиране на управлението. Да не говорим, че не е сигурно и дали ГЕРБ ще загубят кметските си позиции в тези градове.

-  Възможно ли е, ако ПП-ДБ постигнат сериозен успех на местните избори, това да сложи край на брака им по сметка с ГЕРБ и да отидем на предсрочни парламентарни избори?

- След местните избори всичко е възможно. Това е рубеж, който са си поставили и ПП-ДБ, и ГЕРБ-СДС. След изборите ще преизчислят отново ползите от взаимното управление и ще си калкулират поведението.

- Само дъвка ли са конституционните промени, или може наистина да се случат?

- По-скоро съм песимист, че ще минат в тоя мандат. Най-малкото за подобни решителни промени се искат две-три години подготовка. А в момента просто като приоритети доста неща ги изпреварват.

- На фона на безвремието на служебните кабинети изглежда ли по-стабилна страната при управлението на редовен кабинет?

- Определено редовният кабинет внася усещане за нормалност. А министър-председателят може би си е точно на мястото за такава ситуация.

Акад. Денков - възпитан, културен, умерен, интелигентен човек, успява да изглежда изключително нормален дори в най-ненормална ситуация. На Запад сигурно са се учудили, виждайки учен, професор физикохимик по западен, не по съветски модел.

Дори на фона на румънския си колега акад. Денков изглежда по-европейски. Удачно назначение, независимо колко дълго ще управлява. Това показва и навън, че у нас има нормални балансирани политици, технократи, необвързани със зависимости.

Това е добре - и имиджово, и като политическо решение, и е залог, че кабинетът ще произведе балансирани, адекватни решения, поне в някои сфери. Смятам, че сме в период на стабилизация. Възможности за развитие ще има, успокояване се долавя и в икономическия климат.

Кой е той?

Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в Катедра „Политология“ на Софийския университет.

Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук